Джек Слейд - Дяволът, светицата и Ласитър

— Побързай, бейби!

Остана да я чака долу до стълбата. Другите се бяха скупчили отсреща до тезгяха. Най-напред се чу хихикане, а после кръчмата се разтърси от пронизителен смях.

— Завистлива паплач! — изръмжа Рио презрително. Единствената, която му харесваше беше Лило.

Тя бе омайваща любовница и не му се нравеше много, че отиде с индианеца.

Но тук трябваше да отстъпи, за да успее планът му. Яго Манаскуа разчиташе на него и той не искаше да го разочарова.

Нямаше търпение да чуе какво ще му разкаже Лило.

Стори му се, че тя се бави прекалено дълго.

Запали си цигара.

Най-сетне Лило се върна. Беше минал четвърт час. Косата й бе разрошена, а роклята — изпомачкана.

Изглеждаше съвсем спокойна. У Рио закипя ревност.

Да не би да е хлътнала по този индианец? Е, ако е така, тогава ще види тя!

Те отидоха в малката задна стаичка на кръчмата. Тук можеха да говорят, необезпокоявани от никого.

Лило обясняваше с най-големи подробности. Доставяше й удоволствие да го държи в напрегнато очакване.

Когато му разказа всичко, той въодушевено я прегърна и я притегли на коленете си.

Но не изпита никакво желание. Непрекъснато го глождеше мисълта, че преди това е била с индианеца.

— Трябва да му повярваш, нали му принадлежах — каза тя. — Иначе би могъл да направи какви ли не щуротии. Той иска да стане вожд и да ме вземе за жена. Разбира се, че се съгласих. Не ми се сърди, Рио!

Тук, където бяха насаме, тя можеше да го нарича Рио. Но в кръчмата и за нея, както и за всички останали, той бе Джон Сагуро.

— Ти си неоценима, скъпа — каза той. — Прави с него каквото искаш. Няма да преча.

— Не ми е приятно да го правя — уверяваше го тя. — Повярвай ми! Но за съжаление няма друг начин.

Лило лъжеше така, че чак стените се изчервяваха от срам, но изглежда той не забелязваше.

— Мислиш ли, че би могло да се разговаря с него сега? — попита той.

Тя поклати глава.

— Няма никакъв смисъл. Страшно фиркан е.

— Все пак заведи ме при него.

Няколко минути по-късно бяха в стаята. Томас, или по-точно Джим, лежеше на леглото и пиеше от бутилката. Беше гол, но изглежда това нямаше значение за него.

— Това е Джон — представи Лило своя придружител. — Той би могъл да ти помогне за разрешаването на твоя проблем.

Томас гледаше с размазан поглед, но гласът му все още беше ясен.

— Здрасти, Джон — каза той и седна. След това се сви на леглото с подвити под себе си крака. — Каза ли ти Лило, че си струва?

— Убеден съм в това, Джим.

— Имам още един проблем, Джон.

— Слушам те.

— Възможно е да ме преследват. Моите хора ме намразиха.

— А какво си направил?

— Исках да сменя сачема.

— Това вождът ли е?

— Да, ние така го наричаме. Сега те сигурно си дават сметка, че ще си отмъстя. Вероятно ще се опитат да ме настигнат. Може би ще дойдат и в този град.

Той говореше все по-бавно. Отново се отпусна върху леглото и отвреме навреме започна да похърква. Рио безсърдечно погледна към него.

— Добре направи, че ми каза, Джим.

Но индианецът вече не го чуваше. Намираше се в царството на съня.

— Не го оставяй повече сам, Лило. И се погрижи утре сутринта веднага да пийне малко уиски. Много е важно да свикне с него. Като се събуди, главата сигурно ще му тежи. Ти трябва да го убедиш, че уискито е най-доброто лекарство за това. Но не бива да пие прекалено много. Дай му само няколко глътки.

— Не се безпокой, Рио, ще се оправя.

Той пъклено се ухили.

— Колко е хубаво, че те имам, бейби.

После излезе. Беше развеселен. Щом се върна в кръчмата, си потърси момиче. Избра червенокосата Лизи. Беше известна с горещия си темперамент.

— Искаш ли да празнуваш с мен, Лизи?

— Какво има за празнуване?

— Не казвам.

— И без друго няма значение, Джон.

Той я прегърна и вече се канеше да изчезне с нея, когато долови някакъв шум отвън. Изведнъж спря и се ослуша. Останалите в кръчмата също надаваха ухо.

Чуваше се конски тропот. Приближаваха около дузина коне, а върху тези коне сигурно имаше и ездачи.

— Не са подковани — каза сдържано Джек Мъри — един от подбраните спътници на Рио. — Червени…

— Те ще питат за нашия човек — каза Рио. — Тук, естествено, никой не го е виждал. Ясно ли е?

Той хвърли заплашителен поглед наоколо и всички кимнаха. Никой нямаше да го издаде, никой нямаше и думичка да каже, щом този човек е забранил.

Ездачите навън спряха. Веднага след това летящата врата се отвори с трясък и през прага прекрачиха четирима сенеки.