Джек Слейд - В бърлогата на звяра

По лицето на Ласитър се движеха само очите. Той се беше отпуснал върху седлото на коня си и оглеждаше изпод периферията на смачканото си сомбреро къщите от двете страни на разкаляната улица. Проливният дъжд, изненадал Ласитър преди Уулфс Крик Джордж, беше спрял. Под лъчите на слънцето навсякъде блестяха водни капки. По улицата имаше големи локви и конят ги заобикаляше.

Видът на къщите не беше по-различен от този на Ласитър. Бяха съвсем западнали.

Ласитър се засмя. Докато той умишлено беше променил външния си вид, Уулфс Хоул наистина беше миша дупка, проядена от зъбите на времето. Всяка втора къща представляваше куп развалини. Срутени покриви, дупки в стените, висящи върху изкривени панти кепенци.

Пред съборетините бяха спрели само неколцина мъже. Общо взето, Уулфс Хоул оставяше впечатление за спокойствие. Но Ласитър беше нащрек. През последните мили от ездата му по тези места се потвърди, че е по следите на кълбо гърмящи змии и със сигурност можеше да очаква само едно: парче олово в гърба.

В края на улицата видя дървената фасада на една голяма сграда. Изглеждаше така, сякаш е по средата на улицата. С големи червени букви на дървената стена над издадената напред пристройка беше написано „ЕМПАЙЪР“. Пред сградата, в която очевидно се помещаваше кръчма, бяха вързани три коня.

Конят на Ласитър, Груло, вървеше към тях, поклащайки глава.

Ласитър забеляза косите погледи на няколкото мъже, които видя. Той си спомни за тясната клисура, представляваща вход към тази малка долина.

Спряха го двама пазачи и без да искат разрешение, претърсиха багажа му. След това единият изведнъж опря дулото на пистолета си в хълбока му, докато другият го претърсваше. Подсвирквайки одобрително, те разгледаха издаденото от Уелс Фарго обявление за залавяне на престъпник. Отгоре беше напечатано името на Ласитър, а под него сумата от 20 000 долара, на която Уелс Фарго оценяваше Ласитър жив или мъртъв.

Те намериха и двете хиляди долара, които той носеше със себе си. Ласитър беше сигурен, че парите му са загубени, но за негово най-голямо учудване единият от пазачите ги пъхна в чантата му заедно с обявлението.

Обявата изигра ролята на нещо като пропуск. Пазачите не биха могли да знаят, че Уелс Фарго я анулира още преди години.

Нищо не убягна на Ласитър в тясната клисура, през която течеше водата на Уулфс Крик. Той видя малката гаубица и двете картечници. Бяха разположени зад бариера от скали и ако имаха достатъчно муниции, клисурата можеше да бъде отбранявана с тях срещу цяла армия в продължение на седмици. Ласитър беше убеден в това.

Сега той се намираше в гнездото на гърмящите змии. Тук властваше законът на по-силния. А по-силният беше Джуд Донован.

Ласитър беше чувал за него достатъчно, за да знае, че е с единия крак в гроба от момента, в който яздеше през Уулфс Крик Джордж.

Висящата само на горната си панта врата изскърца, когато Ласитър я блъсна. За момент той спря и затаи дъх. Обгърна го облак тютюнев дим.

— Затвори вратата! — изръмжа един седнал встрани мъж.

Ласитър изпълни желанието му, въпреки че вън не беше бог знае колко студено и малко чист въздух би се отразил добре на кръчмата.

Голямото помещение беше претъпкано. Всички столове бяха заети. Мъжете седяха на тезгяха в тройна редица.

На Ласитър не му убягна това, че главите на повечето мъже са обърнати назад и го наблюдаваха дебнешком. Той гледаше брадясалите немити лица и беше сигурен, че никога не е виждал толкова много обесници накуп.

Глъчката, заглъхнала само за няколко секунди, сега пак се поднови.

Ласитър тръгна към края на тезгяха. Погледът му се плъзгаше по лицата на мъжете и някои от тях приличаха на физиономиите, които беше виждал по обявленията за залавяне на престъпници. Той позна Клифтън Хокинс. Ловецът на награди за откриване на престъпници беше преследван от закона в Колорадо, защото погрешно беше преследвал и убил невинен човек. Малко по-нататък стоеше Майк Тейлър, чиято глава беше оценена на 2000 долара в Ню Мексико. Търсеха го заради кражбата на добитък и убийството на двама каубои.

Ласитър кимна на един мъж, който се отдръпна, за да му направи място на тезгяха. Поръча си уиски. Когато вдигна чашата, в кръчмата настъпи оживление.

Той изправи глава.

В дъното на голямото помещение се разтвори завеса и откри поглед към една малка сцена. Някой започна да дрънка на пиано. Чуваха се куп фалшиви тонове, но, изглежда, никой не го беше грижа за това.