Джек Слейд - В бърлогата на звяра

Даже и Маршал избягваше да дава повече сведения. Ласитър усещаше, че шерифът съвсем не беше разказал всичко докрай.

Ядосан, два дни по-късно Ласитър оседла коня си и се отправи към Джила Маунтънс.

Сега той беше тук. Знаеше, че не е трудно за сам човек да мине през клисурата. Но какво можеше да направи един човек сам?

Нищо! Това беше ясно. Ако някой иска да разтури банда разбойници, трябва да разполага с една макар и малка армия първокласни стрелци. А проблемът се състоеше в довеждането им в Уулфс Хоул.

Освен това Ласитър не знаеше е какво всъщност се занимаваше бригада № 7.

А на всичко отгоре и Сидни Блад.

Какво търсеше в града на бандитите агентът на Уелс Фарго?

Все още ли работеше за Уелс Фарго? Или е станал бандит? Ако беше вярно второто, тогава животът на Ласитър съвсем висеше на косъм. Една-единствена дума на Блад щеше да е достатъчна, за да увисне Ласитър на бесилката на Донован.

Ласитър поднесе към устните си ламаринената чаша с горещо кафе, но спря по средата, защото долови лек шум пред вратата. Сложи дясната си ръка върху дръжката на ремингтъна.

— Ласитър?

Това беше звънливият глас на Шийна Ларкин. Той остави чашата върху стола до леглото и безшумно стана.

Беше недоверчив.

Шийна Ларкин е приятелката на Джуд Донован. От години. Да го поразпита ли я беше изпратил?

През малкото прозорче на вратата той видя грациозната й фигура. Беше се загърнала с наметка, коя скриваше даже главата й. Погледът, на Ласитър пробяга по улицата. Не се забелязваха никакви хора.

— По дяволите, отвори, Ласитър — процеди през зъби жената. — Или искаш някой да ме види и да ме натопи пред Донован?

Тя разпали любопитството му. Знаеше, че си играе с огъня, ако я пусне. Но, от друга страна, Шийна Ларкин можеше да му даде информация, която той не би могъл да получи от никой друг. Той отвори ратата.

Шийна Ларкин бързо се вмъкна вътре. Ласитър веднага затвори и сложи резето. Облегна гръб на вратата.

Чак сега забеляза колко тъмно беше станало междувременно. Само пламъците от счупената вратичка на кюмбето осветяваха малката стая.

Шийна спря пред печката и пусна наметката си, която се смъкна от раменете й.

Ласитър едва се сдържа да не подсвирне. Тя все още носеше плътно прилепналия корсаж с черните дантели и мрежестите чорапи.

— Имаш ли кафе и за мен? — попита тя.

Ласитър тръгна към стола, взе чашата си, изля я в един ъгъл и се приближи към нея.

Напълни чашата с горещо кафе и й я подаде.

Тя я доближи до устните си и започна да духа. Изучаваше го крадешком.

— Питаш се защо съм тук? — каза тя и тихо се засмя.

— Чух, че си приятелка на Донован.

Усмивката внезапно изчезна от хубавото й кукленско лице.

— Бях някога! — промълви тя.

— Защо?

Тя запрати чашата върху нажеженото кюмбе. Чу се силно дрънчене.

— Това не те засяга! — Тя го погледна гневно, но тъй като Ласитър мълчеше, продължи: — Когато се появи русата вещица, кучият син просто ме изхвърли.

Ласитър леко се подсмихна.

— И какво да направя аз?

Тя отново се ядоса:

— Не съм тук за това, Ласитър! — просъска тя. Усмивката му стана по-широка.

— Само лека нощ ли искаше да ми кажеш?

Тя вдигна ръце. В първия момент изглеждаше, че иска да му издере лицето, но тя се приближи до него и обви ръце около шията му.

— Видях в „Емпайър“ един силен мъж, който не се уплаши дори от братя Ларкин — каза тя. — Имам нужда от силен мъж — особено сега.

— И за какво ти е?

— Твърде много питаш, Ласитър. Не ти ли харесва това, което държиш в ръцете си? Дръж го и си спести въпросите за по-късно.

Тя се притисна до него. Не беше лесно да се освободи човек от чувственото й излъчване. Ласитър се питаше дали въобще иска да се освободи. Това беше игра с огъня — така или иначе. Ако я отблъсне, ще има един опасен враг повече. Напротив, ако спи с нея, може би ще получи жизненоважни сведения.

Той предизвикателно притисна усни към нейните. Тя веднага плъзна език. Ласитър я отдръпна от себе си.

В големите й очи се отразяваше огънят от отворената вратичка на печката.

Той я вдигна на ръце, занесе я до леглото и я пусна върху него. От устните й се отрони стон, когато той легна върху нея и развърза корсажа й.

Гърдите й бяха твърди, стегнати и едри, с големи розови кръгове около зърната.

Тя издърпа колана му с револвера, който той още не беше свалил. Ласитър бързо се съблече, докато Шийна Ларкин смъкваше корсажа и събуваше мрежестите си чорапи.

След това легнаха един до друг на леглото.