Джек Слейд - Дяволът, светицата и Ласитър

Предвождаше ги Масаро, братът на Томас, на предателя.

Напразно го търсеха с поглед.

— Какво има? — извика кръчмарят от тезгяха. Косите им бяха дълги до раменете и носеха препаски на челата. Панталоните им от еленова кожа бяха украсени с шарени ресни.

— Търсим един от нашите братя — каза Масаро. — В обора под наем чухме, че е отседнал в тази кръчма.

Рио вече тайно бе дал знак с ръка на двама от своите хора и те се бяха измъкнали навън, преди сенеките да влязат в кръчмата.

— Не сме го виждали — рече кръчмарят. — Тук не е идвал индианец. А сега, изчезвайте…

— Той не изглеждаше като индианец — каза Масаро. — Облечен е като бял и е с късо подстригана коса.

Междувременно на вероломния Рио му бе хрумнала друга мисъл.

Той излезе крачка напред и привидно случайно намести колана си с двата 45 милиметрови револвера.

Не беше от самохвалковците, а един от онези стрелци, които наистина можеха да стрелят едновременно с двете ръце.

Умееше да борави с пистолетите като магьосник. Улучваше всяка цел и с двете ръце, дори когато трябваше да стреля едновременно.

Рио любезно се усмихна.

Беше измислил нова стратегия. Ако това, което бе запланувано преди няколко секунди успее, вече ще е направил голяма крачка напред.

Тук имаше четирима индианци. Говорителят им бе същевременно и техен водач. Той доста приличаше на онзи горе в стаята. Очевидно бяха братя.

— Почакайте, мистър — каза Рио любезно, хвърляйки предупредителен поглед към тезгяха, така че отсега нататък кръчмарят щеше да постъпи най-разумно, ако си държеше устата затворена. — Възможно е кръчмарят да греши — продължи той. — Но мисля, че каза истината. Тук не е имало човек, който да изглежда като индианец. Но вечерта пристигна един чужденец. Наричаше се Джим Стоун.

Рио умееше да бъде дяволски любезен. С този си маниер вече беше примамил в клопката много хора.

Всички те сега бяха в сребърните мини на дон Яго Манаскуа в средно Мексико, или бяха мъртви.

Рио трябваше да набави нови работници за дон Яго. Тези индианци бяха високи и силни. Изглеждаха и жилави. Бяха точно такива, каквито търсеха ловците на хора.

Идваше му да се пръсне от смях.

— Как изглеждаше този Джим Стоун? — попита Масаро. — Видяхте ли го, мистър?

— Да — усмихвайки се, Рио се приближи още една крачка към високия индианец. — Видях го. И, ако добре си спомням, приликата му с вас е фрапираща. Направо би могъл да ви бъде брат.

— Той ми е брат — извика Масаро възбудено. — Знаете ли къде е сега, сър? Спомена ли накъде отива? Сигурно е още в града, защото конят му е в обора под наем.

Масаро усещаше, че е близо до целта.

— Да, още е тук — смееше се Рио. — Искате ли да ви заведа при него? Само че, ако не се лъжа е доста пиян. Има и едно момиче при него. Купи си го, мистър.

— В коя стая е? — ядосано избухна Масаро. — Можете ли да ми я покажете, сър?

Момичетата и повечето от посетителите гледаха недоумяващо. Само спътниците на Рио се досещаха какво е намислил.

Той кимна на Масаро.

— С удоволствие бих ви помогнал, но не знам дали е удобно да го безпокоим сега.

— Трябва да говоря с него — каза Масаро като се мъчеше да се овладее. — Много е важно за него, а и за всички нас.

Масаро дори не би могъл да предполага, какво се е случило междувременно. Той не подозираше нищо и за опасността, която грозеше него и неговите приятели. Изпълнен беше единствено и само от мисълта за Томас. Сега искаше да говори с него, искаше да го убеди, че ще постъпи най-разумно, ако се върне при племето си. Че всичко друго ще му бъде простено.

— Е, добре — каза Рио, усмихвайки се. — Бихме могли да почукаме на вратата. Собственикът на тази къща сигурно няма да има нищо против?

Той хвърли един поглед към кръчмаря зад тезгяха и дебелият мъж кимна съглашателски.

— Моля, мистър Сагуро. Но вие носите отговорността.

— Разбира се, — отговори Рио и махна на Масаро. — Бихте ли ме последвали? Естествено приятелите ви също могат да дойдат, ако искат.

Масаро кимна на придружителите си.

После Рио поведе четиримата мъже към горния етаж.

Той тайно бе дал знак на хората си. Отвън, според него, имаше още петима или шестима индианци. Трябваше да хванат всички. Светкавично бързо и без стрелба.

С четиримата тук Рио щеше да се справи сам.

Беше предупредил другите за това.

Пред стаята, в която бе Томас се спря и прошепна.

— Трябва да почукаме. О кей!

Той вече чукаше. Вратата веднага се отвори и Лило подаде навън русата си глава.