Джек Слейд - Дяволът, светицата и Ласитър

Беше й казал, че мъжът на Луа е убит по време на престрелка и че той — Кийнсбърг, е дал шанс на младия човек.

— Твоят баща сигурно ти е представил нещата по-различно — каза Луа. — Мина ми през ума. Освен това ставаше дума за едно свободно скитащо се стадо коне, които никога не са били жигосвани. Но Кийнсбърг не знае какво е милост! И знаеш ли защо? Ще ти го кажа, Мария. Той искаше да има мен и ме получи. Ако се бях възпротивила, лошо ми се пишеше. Поиска да му отстъпя и Даст Вали. На всичко отгоре ме превърна в проститутка. Нямах друг избор, освен да бъда на разположение на убийците му. А сега трябва да узнаеш това, което Ласитър премълча. Трябваше да го разпитам и да го залъгвам, че е в безопасност. След това щяха да го убият, както много други преди него.

Трепереше цялата и очите й горяха. Мария стоеше като вкаменена.

— Да, сигурно си права — прошепна тя. — Вярвам ти, Луа. И… съжалявам!

Стана бавно от камъка, отиде до Луа и обгърна раменете й с ръце.

— Да, това е истината — каза тъжно Мария. — А аз повярвах на баща си. Съжалявам, Луа! Честна дума!

— Не е необходимо да го казваш, Мария — промълви Луа. — Знам, че ти нямаш вина.

Тя отвърна на прегръдката. Двете жени стояха така няколко секунди, а сетне Мария се отдръпна.

— Трябва да тръгваме — каза тя енергично. — Моля те да останеш засега с нас. Мисля, че ще сме ти необходими. Чух как си се бил. Имало е много жертви. Беше ми описан като кръвожадно чудовище. Сега знам, че ти просто си бранил живота си. Ще останеш ли на моя страна, Ласитър?

— Да потегляме — каза той. — Не бива да губим повече време в приказки.

Няколко минути по-късно конете бяха оседлани. Те излязоха от скритата котловина.

— Имам лоши предчувствия — рече Мария тихо.

— Заради Томас ли?

— Той изгаря от омраза.

— Масаро сигурно вече го е настигнал — опита се да я успокои Ласитър.

Измина около час. Но не разговаряха много.

Пак се движеха по един от онези каньони, чието дъно бе затрупано от нападали в безпорядък огромни скални късове.

Изведнъж зад един такъв скален отломък, Ласитър забеляза проблясване на метал. Нададе остър предупредителен вик и обърна коня си.

В същия момент проехтя изстрел и той усети как куршумът профуча край него.

Но Ласитър вече бе изчезнал зад най-близката скала. Извади мълниеносно уинчестъра от кобура и веднага скочи от коня.

Другите също реагираха светкавично.

Друг изстрел не последва.

Първият беше насочен към Ласитър и вероятно човекът, който ги преследваше, бе сам.

Искаше да го убие. Това, че се целеха в него, беше повече от сигурно.

Отпред някой крещеше.

— Насам! Елате насам! Пречуках го.

В каньона проехтя тропот на копита. Ездачите вероятно не бяха много. По преценката на Ласитър бяха вероятно четирима със стрелеца в засада.

Само докато го помисли, и долови приближаването на коне и от посоката, от която те бяха дошли.

Изведнъж Мария застана до него. Не беше я усетил как се промъкнала.

— Познах гласа — промълви тя. — Това е Джес Кенеди — един от главатарите на Кийнсбърг. Това означава, че тайно са ме проследили.

— По заповед на баща ти?

— Не искам да чувам повече тази дума! — изсъска тя. — Вече не ми е баща. Той ме предаде. От днес за мен е чужд човек.

— Възможно е да са действали на своя глава — отбеляза Ласитър. — Те преследват само мен. В техните очи аз съм най-опасният им враг.

— Кенеди е видял, че яздя с теб като с приятел. Ласитър, те искат да те ликвидират. Искат да си отмъстят, че са претърпели поражение.

— Но, сигурно си дават сметка, че ти ще говориш с твоя… — Той спря и се поправи веднага. — Ще говориш с Кийнсбърг. Срещу теб не могат да стрелят, без да са получили съгласието на шефа си за това. Не би ли искала да провериш своето влияние?

Мария кимна.

— Да, бих могла да опитам — каза тя тихо и в следващия момент излезе от прикритието си, скачайки върху един скален блок.

Стоеше изправена, огряна от слънчевата светлина. Наближаваше пладне. Всичко се виждаше много ясно.

— Джес Кенеди! — извика тя рязко. — Познах гласа ти. Какво означава всичко това? Шефът не ви ли даде точни указания, как трябва да се отнасяте с мен?

— Да, мис Кийнсбърг — извика главатарят. — Но той нареди и Ласитър да бъде застрелян като куче, където и да го срещнем.

— Тази заповед вече е невалидна, Кенеди — каза тя. — Положението напълно се промени. Ласитър е наш съюзник. Направили сте съдбоносна грешка. А сега, идете и кажете това на Кийнсбърг!