Джек Слейд - Дяволът, светицата и Ласитър

— Ние трябва да имаме този убиец, мис! — проехтя в отговор.

— Ще го получите само през трупа ми!

— Бъдете разумна, мис! Той е убил много хора. Петима от нашите стрелци са загинали от неговата ръка, а други трима са ранени и изпитват страшни болки. Защо вярвате на това копеле? Правите опасна грешка!

— Предупреждавам те, Кенеди! — извика Мария. — Това, което казвам, има същата сила, както ако ви беше заповядано от вашия господар. Вървете при него!

— Ние искаме само Ласитър и предателката — отвърна Кенеди. — Тогава вие и вашите индианци ще можете свободно да се изтеглите, мис.

— Вече казах — само през трупа ми! — изкрещя тя и с един скок слезе от скалата.

Отново застана до Ласитър.

— Сигурна съм, че Кийнсбърг им е дал тази заповед. Тайно е пратил шпиони след мен. Иначе ни биха могли да намерят скривалището ни в скалистата котловина, тъй като яздих по околни пътища. Но те са знаели в кой район съм изчезнала и са ни издебнали на излизане от скривалището. Трябва да се бием, Ласитър! Поеми командването!

— Можем да им поставим клопка, но рискът, който трябва да поемеш, е много голям.

— Слушам те.

— Извикай му, че си размислила — каза Ласитър. — После ще отидеш при тях и ще отклониш вниманието им. Междувременно аз ще се опитам да заема изгодна позиция.

Мария хитро се усмихна.

Изведнъж лицето й се оказа съвсем близо до него и тя го целуна.

— Ти си чудесен, Ласитър.

Тя излъчваше нещо, което бе усетил още в първия момент. Нещо като електричество — сякаш го докосваше мълния. То проникваше чак до върха на косите.

Той я притегли към себе си. Въпреки опасността искаше още да се наслаждава на това чувство и да го подсили дори.

Мария беше очарователна.

— Би ли се решила да измениш за малко на твоя Масаро? — попита я с усмивка.

Тя го погледна учудено.

— Измама ли? Какво е това? При нас такова нещо няма. Ние се любим напълно свободно, ако разбираш какво имам предвид. Разбира се, не кой където свари. Но ако двама души толкова силно се желаят, че не могат повече да издържат, никой не ги осъжда. Щом нещо трябва да се случи, не бива да му се пречи. Обичам те, Ласитър! Веднага, още в първия миг пожелах да легна някога в прегръдките ти.

— Само че най-напред трябва да излезем от тук — каза той. — Ще рискуваш ли да отидеш при тях? Извикай им да ти дадат време да помислиш.

— И ти ще се промъкнеш към тях?

— Трябва да опитам.

— О кей! Да опитаме тогава.

Тя отново се покачи върху камъка и сви ръце като фуния пред устата си.

— Чуй ме, Кенеди!

— Какво има? — изненадано прозвуча гласът му.

— Ние размислихме още веднъж — извика тя. — Но какво ще стане с Ласитър, ако той се предаде?

— После ще видим — отговори Кенеди. — Ако попадне жив в ръцете ни, трябва да го заведем при шефа. Тогава той ще реши.

— Хм! Това не звучи лошо.

Докато Мария водеше преговорите, Ласитър вече се промъкваше през каменистата пустош като пума.

Джес Кенеди и неговите обесници бързо свикаха съвет. Преди минута дъщерята на шефа бе помолила за отсрочка. Отново стана тихо.

— Сигурно замислят някоя нова свинщина — отбеляза Пийт Снейки, дребен, приличащ на плъх човек. — Искат да ни отвлекат вниманието.

— Не вярвам, че ще успеят — каза Кенеди и извика високо:

— Хей, Джек, там всичко наред ли е?

Джек Мъри беше водачът на четиримата ездачи, дошли от другата страна, за да заклещят жертвите си. Общо бяха осем души и естествено можеха да се чувстват спокойни.

— Всичко е о кей, Джес — проехтя отсреща. — Тук и мишка не може да се промъкне незабелязано.

— Изпрати някой горе на скалите! Избери място, от което да може да наблюдава целия терен!

— Ще бъде направено, Джес!

Чувстваха се съвсем сигурни.

— Да почакаме ли още час или? — рече Кенеди тихо.

— Дотогава тя може и да го убеди, че е по-добре да се предаде.

— Ами ако просто я вземе за заложница? — попита Пийт Снейки.

Кенеди се удари по челото.

— Само на теб може да ти мине през главата такава мисъл. Само на един коварен койот може да му хрумне подобно нещо.

— Я не обиждай — изсъска Пийт Снейки. — Трябва само да се радвате, че често ми хрумват такива идеи. За тази работа с дъщерята на Кийнсбърг имам дяволски гадно предчувствие. Дано всичко мине добре.

Той направи гримаса, която отразяваше целия му скептицизъм. Беше против рафинирания план на Кенеди, но другите разсеяха съмненията му.

— Можеш да се махаш! — изръмжа Кенеди. — Тъкмо ще оберем каймака сами. Ще се оправим и без теб.