Джек Слейд - Дяволът, светицата и Ласитър

Да се маха? Снейки знаеше твърде добре какво означава това. Който искаше да се отдели от тази банда съзаклятници, сам подписваше смъртната си присъда.

— Може и да ти изнася така, Джес — изхили се той. — По дяволите! Тъй беше и замислено. Планът ти е много добър. И тази глупава патица сигурно ще влезе в капана. Но най-напред трябва да приключим с темата Ласитър. Всеки знае как вилня той в „Даст Вали“.

— Не бързай да пълниш гащите, Пийт. Ще му пуснем няколко куршума и всичко ще приключи. Тогава двамата червенокожи повече няма да ни създават грижи. Но внимавай да не пострада Луа. С нея ни предстоят още удоволствия.

Те заедно се изсмяха.

Планът, който замисляше Кенеди, бе ужасен.

Той и неговите негодници изобщо не действуваха по разпореждане на големия шеф Кийнсбърг.

Това тук те вършеха на своя глава.

Искаха да направят големия удар в живота си. Сигурни бяха, че ще грабнат най-добрата плячка, която изобщо може да се получи.

Ласитър и двамата индианци трябваше да бъдат убити.

Тогава Кенеди щеше да отиде при Кийнсбърг с послание от Ласитър. Послание, което същевременно да бъде и искане на откуп. Всичко щеше да изглежда така, сякаш Ласитър е успял с коварен трик да вземе за заложница дъщерята на Кийнсбърг.

И бащата щеше да плати. Щеше да даде цял милион, в това Кенеди беше сигурен.

Но първо Ласитър трябва да умре. И тогава Мария ще е в техни ръце.

— Мисля, че тя ще го придума сега — изръмжа Кенеди. — С нетърпение чакам пак да се обади.

И като по поръчка в тишината прозвуча гласът й:

— Кенеди, чуваш ли?

— Да, мис.

— Ласитър и моите индиански приятели решиха да се бият. Но не искам животът ми да бъде изложен на опасност. Идвам при вас.

После тя се появи между скалите с уинчестър в ръка, нож и томахавка в колана.

С гъвкава походка се приближаваше до позициите на негодниците.

Малко по-късно вече стоеше пред тях.

— Какво стана с Луа? — попита Кенеди. — Тя също би могла да се скрие тук на сигурно място.

— Не искаше — каза Мария. — Прекалено много се страхува от вас. И вие знаете защо.

— Готови сме да й простим — изхили се той и тя разбра какви коварни мисли се въртяха в главата му.

— Може би ще се опитате още веднъж да я убедите.

— Глупости! — изръмжа червенокосият Кърли, за когото казваха, че не е съвсем наред с главата. — Защо, по дяволите, не свършваме по-бързо с тях? Има и други жени освен Луа. Ние…

— Затваряй си устата, Кърли! — сряза го Кенеди. — Кога най-сетне ще проумееш, че можеш да дрънкаш глупости, само ако те питат?

— Не може ли човек да каже мнението си? — нацупи се Кърли. — Хей, кукло, ти изглежда не си разбрала какво смятаме да правим с те…

Тогава Снейки го удари по главата с приклада. Водачът им тайно му бе дал знак да направи това.

От удара Кърли се смъкна на земята, загубил съзнание. Лежеше неподвижно — като мъртъв.

Мария бързо отстъпи назад.

Тя държеше уинчестъра на хълбока си.

— Какво означава това? — попита сурово. — Защо не оставихте Кърли да се изкаже докрай?

— Хей, мис — подвикна Кенеди, — защо се целите в нас? Нямате намерение да стреляте, нали?

— Имам чувството, че сте намислили някаква гадост — изсъска тя. — По-добре би било сега да вдигнете лапите си.

— Но, мис — каза Джес с упрек в гласа и направи крачка встрани, там където лежеше Кърли. Даваше си вид, че иска да се погрижи за него. Но това бе само изтъркан трик.

Така Мария не можеше да държи под око едновременно и тримата негодници. Бяха прекалено далече един от друг.

Тя насочи оръжието си към Кенеди.

— Върни се обратно при останалите! — заповяда му. — Или…

Но не успя да довърши.

Всичко стана страшно бързо.

Пийт Снейки като сянка се хвърли отстрани върху нея и ботушът му изби оръжието от ръцете й.

Чу се изстрел. Но това бе всичко, което успя да направи Мария.

Тримата негодници я притиснаха към земята.

Сега вече свалиха маските. Изпълнени от омраза бяха вперили алчни погледи в победената жена.

— Вие вършите всичко това на своя глава!

— Позна, бейби — изсмя се Кенеди. — Теб искахме да имаме, нищо повече. Естествено, останалите няма да ни се изплъзнат. Това е въпрос на няколко часа.

— Проклети кучета! — извика тя озлобена. — И после ще изнудвате баща ми за откуп, нали?

— И то от името на Ласитър — продължаваше да се хили Джес. — Но първо трябва да го превърнем в храна на лешоядите. И докато получим мангизите, ще се позабавляваме с теб, кукличке. Ще трябва да имаш малко търпение. Хайде, вържете я! По-здраво.