Джек Слейд - Дяволът, светицата и Ласитър

— В нашето село има злато. Бих могъл да ви дам част от него. Ще бъда щедър.

Сърцето й започна да бие учестено. Мислите й се блъскаха в главата. Този идиот!

Този проклет, жалък предател. Напълно си заслужаваше и той да бъде предаден. Не знаеше ли в каква долна авантюра се впуска този глупак!

Естествено, Рио и хората му щяха да му помогнат. За бандити като тях това е добре дошло. А и за Лило щеше да остане нещо. От това трябваше да се възползува още сега.

— О кей, ще ти намеря хора — каза тя. — Но трябва да ми дадеш предплата. Такса за посредничество.

— Колко искаш?

— Е, не е лесно да бъдат придумани такива мъже. Да кажем хиляда долара. Това би било напълно достатъчно.

Той пак запрехвърля плячкосаните долари и веднага щедро й даде петстотин повече отколкото му бе поискала.

Отново пусна отвисоко банкнотите върху голото й тяло. Доставяше му удоволствие да играе ролята на Крез.

Все още имаше почти три хиляди долара. За него това бе огромна, едва ли не неизчерпаема сума.

И ако се свършеха, просто щеше да заграби други.

— Трябва да ми обещаеш едно нещо — хилеше се той, пиейки.

— Всичко, каквото пожелаеш, Джими!

Лило бе така щедра на обещания, понеже и без друго по-късно той нямаше да може да й ги припомня, защото щеше да е мъртъв.

— Бих искал, когато всичко свърши, да живееш с мен, Лило — каза той.

— Това сериозно ли е? — извика тя ликуващо. — Наистина ли го мислиш сериозно, Джими?

— Ще ти направя много деца — обеща той. — Ти ще бъдеш родоначалницата на голямо племе мелези. Харесва ли ти това?

— О, Джими! — смееше се тя през сълзи. — Ще ме направиш най-щастливата жена на света.

Тя скочи и се хвърли на врата му, но без да възбужда плътските му страсти отново. Моментът не беше подходящ за това. А пък и Джими беше прекалено пиян и погълнат от сериозната тема бъдеще.

Той мислеше върху това, как щеше да направи другата, тази проклета светица, своя втора жена и да я унижава на всяка крачка.

Смяташе да я държи като робиня. Тя ще бъде принудена да слугува на господарката, а ако не се подчинява, ще бъде бита.

Омразата, която дълго бе разяждала Томас, сега все повече се надигаше.

Лило се освободи от него.

— Най-добре би било да тръгна веднага — предложи тя. — Можеш да ме чакаш тук. Съгласен ли си?

Той кимна и се вгледа в бутилката от уиски, в която вече нямаше нищо. Лило разбра.

— Ще кажа да ти донесат друга, Джими. Всъщност не, по-добре аз самата да ти я донеса. Иначе може да ме измамиш преди да свършим.

Тя облече роклята си, но бельото остави там където си беше. Нахлузи само украсените със сребро обувки с високи токчета и в този вид излезе от стаята.

Хората на Рио вече я очакваха с нетърпение.

Тя им махна, че веднага ще отиде при тях и изтича до тезгяха, за да поръча бутилка уиски.

Веднага беше наобиколена от останалите любопитни момичета.

— Как беше?

— Като див козел ли е?

— Аз малко подслушвах — оповести червенокосата Лизи. — А през ключалката видях, как те оправяше прав. И то отзад! Хи-хи-хи…

Всички се кискаха и превиваха в пристъп на истеричен смях.

Рио, или както още се наричаше Джон Сагуро, си проби път през кудкудякащите жени. Лило вече бе обърнала гръб на колежките си с презрение:

— Вие нямате абсолютно никакво понятие от всичко това — каза тя ледено.

— Защото те е страх, че можем да ти го отнемем! — изджавка една лейди отзад и всички се скупчиха около Лило.

Сред дамите от занаята често ставаха забавни сбивания по такива поводи, а сега като че ли нагряваше нещо такова.

Но Рио вече бе при Лило и галантно й подаде ръка. Той изтика останалите дами настрана.

Те страхливо се отдръпнаха. Всички знаеха, че с този Джон Сагуро шега не бива. Беше известен с бруталността си, която не сдържаше и пред жените.

Той отиде с Лило до стълбата.

— Веднага се връщам — каза тя припряно. — Услади му се. — Лило му посочи бутилката. — Като си пийне още малко, ще спи до сутринта.

— А ти какво изкопчи? — изръмжа той враждебно. Тя го гледаше сияеща.

— Цял куп неща, скъпи. Най-добре първо да ти разкажа всичко на четири очи. Съгласен ли си? Тогава сам ще можеш да прецениш какво трябва да правят хората ти и какво не.

— Чак такава сензация ли е? — изсмя се той.

— Още по-голяма, отколкото можеш да си представиш. Той е точно този, когото търсиш, Джон! Но сега най-напред трябва да му занеса бутилката. По-добре ще е, ако през следващите няколко часа спи. Тогава ще можеш спокойно да свършиш с приготовленията си.