Даниел Стийл - Горчива орис

— Понякога успявам да се откъсна — усмихна се той. — А ти? С какво се занимаваш, когато не помагаш на малтретирани жени и деца? — Искаше да знае повече за нея, макар да бе късно и двамата да бяха уморени.

— Работя в агенция за модели — отвърна му тя. Харесваше работата си и се гордееше с нея, той вдигна от учудване едната си вежда.

— Ти си модел? — Не се изненада, но си помисли, че е необичайно за жена, която посвещава толкова много време на себе си, да дава толкова много на другите. А тя даваше много — и на жените, и на децата. Неведнъж я бе наблюдавал.

— Аз съм секретарка — усмихна му се тя, — но съквартирантките ми са модели — и четирите. Винаги си добре дошъл, ще те запозная с тях. — Опитваше се да му покаже, че не проявява никакъв интерес към него. Във всеки случай не като към мъж. Той се зачуди има ли си тя приятел, но не искаше да я пита.

— С удоволствие ще намина да те видя — многозначително рече той. Всъщност нямаше нужда да го прави. Тя ходеше в „Сейнт Мери“ три пъти седмично и той бе винаги там при нейните посещения.

Грейс пое извънредно дежурство на Бъдни вечер и направо не й се вярваше колко много жени придойдоха тази нощ. Работеше неуморно и се прибра вкъщи едва към четири сутринта. Успя на следващия ден да отиде на годишната коледна забава на „Суонсънс“ за моделите и фотографите. Беше приятно и за своя изненада Грейс наистина се забавлява. Единственото, което я притесняваше, бе, че Боб танцува няколко пъти с нея и на нея й мина през ума, че той я притиска твърде силно, а по едно време й се стори, че леко докосна бюста й с пръсти, когато си навеждаше да си вземе ордьовъра. Тя бе сигурна, че това е било случайност и той дори не е обърнал внимание. Но по-късно вечерта една от съквартирантките й изкоментира отношението на Боб към нея и това я притесни. Беше направило впечатление на Марджъри, тяхната майка закрилница. Тя винаги се грижеше за момичетата и познаваше номерата на Боб, защото ги бе изпитала на гърба си.

— Чичо Боб май се отпусна повече тази вечер? — попита тя Грейс, която изглеждаше стресната.

— Какво искаш да кажеш? Той просто се държеше приятелски. Коледа е все пак.

— О, Боже, ти си самата невинност — изпъшка Марджъри, — не ми казвай, че вярваш на думите си.

— Не бъди гадна — защити го Грейс. Не искаше да повярва, че Боб изневерява на Черил. Но той непрекъснато бе заобиколен от изкушения.

— Я не бъди наивна. Да не би да смяташ, че той й е верен? — включи се в разговора им Дивайна. — Миналата година един час се гонихме в кабинета му. Едва не си счупих коляното в проклетата му масичка за кафе, само и само, за да избягам. О, да, чичо Боб е енергичен човек и изглежда ти си следващата му цел.

— По дяволите. — Грейс ги погледна смаяна. — Мислех си, че има нещо, но после реших, че съм си въобразила. Може би е така.

— Сигурно тогава и аз съм си въобразила — изсмя се Марджъри. — Имах чувството, че ще разкъса дрехите ти.

— Знае ли Черил, че той постъпва така? — попита унило Грейс.

Последното нещо, което искаше, бе да бъде хваната натясно и нямаше намерение да отговаря на авансите му, нито да има връзка с Боб Суонсън. Не искаше да има връзка с когото и да било. Поне не сега, а може би никога. Това бе последното, което желаеше.

Пол Уайнбърг й се обажда няколко пъти да я кани на вечеря, но тя все отклоняваше предложенията му. Ала в новогодишната нощ, когато тя пак работеше в „Сейнт Мери“, той настоя да поседят заедно поне за десет минути и да си разделят един сандвич с пуйка.

— Защо ме избягваш? — попита я той, въпросът му я свари с пълна уста. Мина минута, преди тя да успее да му отговори.

— Не те избягвам — отвърна му искрено. Просто не отвръщаше на телефонните му обаждания. Чувстваше се много щастлива да яде сандвич с него в „Сейнт Мери“.

— Разбира се, че ме избягваш — възпротиви се той. — Ангажирана ли си?

— Да — отвърна тя радостно, а неговото лице се натъжи, — със „Сейнт Мери“, с работата ми и със съквартирантките ми. Това е, но е достатъчно. Предостатъчно е. Почти нямам време да прочета вестник или книга, или да ида на кино. Но въпреки това ми харесва.

— Може би трябва да си вземеш отпуск и да не идваш известно време тук. — Той й се усмихна, изпитваше облекчение, че в нейните ангажименти не се включваше приятел. Тя беше чудесно момиче и той искаше да я опознае по-добре. Беше трийсет и две годишен и никога не бе срещал друга като нея. Тя бе умна, приветлива, грижовна, но в същото време срамежлива и резервирана. В известен смисъл изглеждаше старомодна и това му допадаше. — Трябва да ходиш поне на кино. — Но и той не бе гледал филм от месеци. Известно време се бе срещал с една от сестрите, но не се получи нищо. Хареса Грейс още първия път, когато я видя в „Сейнт Мери“.