Даниел Стийл - Горчива орис

— Това „да“ ли означава?

Тя кимна.

— Така ми се струва.

— Президентът каза, че ме иска тук след две или три години, за да говорим за новите избори. Но аз не знам, не съм сигурен, че отново ще пожелая да преживея всичко това.

— Може би следващия път няма да е така. Може би те ще се уморят.

— След фокуса, който този мерзавец направи със снимките си, дотогава може да сме собственици на „Трил“ — усмихна се той тъжно. Голдсмит щеше да има много работа.

— Можем да го изгорим до основи. Каква чудесна идея. — Усмихна се тя зловещо.

— Бих искал. — Той се усмихна и се наведе да я целуне. Като слушаше как децата им се смеят и пеят на задната седалка и като гледаше нея, имаше чувството, че кошмарът от изминалите месеци не е бил реалност.

— Оревоар, Вашингтон! — извикаха децата, когато пресякоха река Потомак.

Чарлс погледна към града, където се бяха родили толкова много мечти — и толкова много бяха умрели — и сви рамене:

— Доскоро.

Грейс седна по-близо до него и усмихната погледна през прозореца.

© 1996 Даниел Стийл

© 1998 Боряна Семкова-Вулова, превод от английски

Malice, 1996

Сканиране: ???

Разпознаване и начална редакция: Xesiona, 2010

Редакция: maskara, 2010

Издание:

Даниел Стийл. Горчива орис

ИК „Хемус“

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/16895]

Последна редакция: 2010-07-18 08:00:00