Даниел Стийл - Горчива орис

— Това за аборта не е вярно, нали, мамо? — Изглеждаше малко притеснена.

— Не, скъпа, не.

— И аз така си помислих.

— Никога не бих направила аборт. Обичам баща ти много и бих искала да имаме още едно бебе.

— Мислиш ли, че ще можеш?

— Може би. Не знам. В момента обстановката е много неприятна. Горкият татко е под силен натиск.

— Ти също — за пръв път Аби й съчувстваше. — Разговарях за това с майката на Никол и тя каза, че наистина съжалява за теб и че почти винаги те разпространяват лъжи и съсипват живота на хората. Това ме накара да си дам сметка колко трудно ти е на теб. Не искам да влошавам състоянието ти. — Очите й се бяха насълзили докато говореше.

— Не си го влошила. — Грейс се наведе и я целуна.

— Съжалявам, мамо. — Те останаха за дълго прегърнати, а после се качиха горе, хванати за ръце и Чарлс ги изпроводи с поглед усмихнат.

През следващите няколко дни животът бе спокоен, като се изключат някои враждебни писма за мнимия аборт. В края на седмицата „Трил“ публикува поредната фотография на Маркъс. Отново бе с черната кадифена панделка около шията и пак без дрехи. Беше почти същата снимка, която бяха публикували, само малко по-различна поза и по-предизвикателна. Вече не я шокира, само я ядоса. Разбира се, предполагаемото „разрешение“ от нея се отнасяше и до тази фотография.

— Какво трябва да очакваме? Цял албум? — направо бе побесняла.

Ала Голдсмит им съобщи, че нямат право да обжалват, налице бяха същите условия като предния път. Имало „разрешение“ с нейния подпис, Маркъс притежавал авторско право върху снимките, а тя била така наречената знаменитост заради човека, за кого била омъжена и това му давало право да публикува каквото искал. Като знаменитости те нямаха право на частен живот, така че не можеха да се оплакват от „нарушаване на спокойствието“ и не можеха да докажат загуба на приходи, нито реален умисъл.

— Мислиш ли, че трябва да се обадим на онова копеле Маркъс и да се опитаме да изкупим останалите снимки? — попита тя Чарлс, но той поклати глава.

— Не може. Ще изглежда все едно даваме подкуп, а и той може да не ти ги продаде. Възможно е пак да остави някои, без да знаеш. Вероятно „Трил“ му плаща доста за това. Такива снимки на личност като теб сигурно струват доста.

— Много мило от негова страна, може би трябва да получавам комисиона.

Тя бе много ядосана, но не можеше да направи нищо. През следващата седмица отиде на някои събития от кампанията на Чарлс заедно с него. Беше трудно да се прецени каква вреда бяха причинили таблоидите, хората все още я приветстваха топло. Ала за всички беше притеснително и смущаващо.

Две седмици по-късно бе публикувана трета снимка и този път, когато Мат се върна от училище, плачеше. А при въпроса на Грейс какво се е случило, той отговори, че един от приятелите му я е нарекъл с лоша дума. Когато й разказа, тя имаше чувството, че са я зашлевили.

— Коя бе думата? — Тя се опита да изглежда спокойна, но не беше.

— Знаеш — унило рече той. — Онази, с „п“.

Тя му се усмихна тъжно.

— Не започва с „п“. Освен ако нямаш предвид проститутка.

— Не беше тази — унило отвърна той. Не искаше да й я каже.

— Скъпи, съжалявам. — Тя го прегърна и отново й се прииска да избяга. Ала знаеше, че това вече не бе възможно. Трябваше да се изправи срещу тях.

Това му се случи отново в училище, на следващия ден пак. Същата вечер Чарлс и Грейс се скараха по този повод. Тя искаше да отведе децата в Кънектикът, а той й каза, че не може повече да бяга. Трябваше да остане и да се бори, а тя заяви, че отказва да съсипва семейството си заради „проклетата му кампания“. Но не кампанията бе причината и те и двамата го знаеха. Бяха объркани от собствената си безпомощност, имаха нужда да крещят на всички, тъй като не бяха в състояние да предотвратят случващото се.

Ала Матю не разбираше това и когато Грейс отиде да го завие, не го намери. Попита Аби къде е отишъл, а тя вдигна рамене и посочи стаята му. Разговаряше по телефона с Никол и не бе го виждала. Андрю също не знаеше къде е. Тя слезе при Чарлс в кабинета, все още му бе ядосана, но го попита не знае ли къде е Матю.

— Не е ли горе? — Те се спогледаха, той изведнъж долови загрижеността на Грейс и двамата се втурнаха да го търсят усилено. Никъде го нямаше. — Не може да е излязъл — предположи Чарлс, бе силно обезпокоен. — Би трябвало да го видим.

— Не, не е задължително. — А после му прошепна: — Мислиш ли, че е чул как се караме?

— Нищо чудно. — Чарлс сякаш бе по-обезпокоен от нея. Притесняваше се да не го похитят, ако Мат броди някъде по улиците. Вашингтон бе опасен град по тъмно. А когато се качиха горе, намериха бележка, която той им бе оставил в неговата стая.