Даниел Стийл - Горчива орис

— Как се озова тук? — имаше вид на объркана, а очите й се затваряха, сестрата и санитарката напуснаха стаята. Лицето на Грейс бе посивяло и тя буквално бе на края на силите си.

— Летях — усмихна се той, стоеше до нея и нежно взе ръката й в своята. Нямаше представа дали е разбрала за бебето.

— Май паднах — неясно си спомни тя.

— Къде?

— Не помня… бях в такси във Вашингтон и някой ни удари… — Не беше сигурна дали е било сън или не. — После ужасно ме болеше… — Погледна го, внезапно се притесни. — Къде съм?

— В „Ленъкс хил“. В Ню Йорк — успокои я той, седеше на стол до нея, не изпусна ръката й нито за миг. Беше уплашен от вида й и бързаше да говори с лекаря.

— Как съм се озовала тук?

— Изглежда те е докарал шофьор на такси. Припаднала си в таксито. Предполагам, че пак си била пияна. — Той й се усмихна, а тя, без да каже дума, се разплака отново. Пипна корема си и усети, че е плосък. На три месеца в него вече растеше малка подутина и сега изведнъж я нямаше. После тя си спомни за ужасната болка предишната нощ и за кръвоизлива. Никой не й беше казал нищо за бебето. — Грейс… любима, обичам те… обичам те повече от всичко. Искам да го знаеш. Не мога да те загубя. — Тя плачеше все по-силно за него, за бебето, което изгубиха, за децата им. Бяха в толкова трудна ситуация, а сега бе и тъжно.

— Изгубила съм бебето… нали? — Тя очакваше от него потвърждение и той кимна. После и двамата заплакаха, той я държеше.

— Толкова съжалявам. Трябваше да съм достатъчно умен, за да прозра, че ти наистина ще си отидеш. Мислех, че блъфираш, че имаш нужда да останеш сама през нощта. Направо щях да умра, когато прочетох писмото ти.

— Даде ли писмата ми на децата?

— Не — призна си той. — Задържах ги. Исках да те открия и да те върна. Но ако бях достатъчно умен да те задържа, нямаше да се случи злополуката… — Той бе убеден, че вината е негова.

— Ш-ш-т… може би е последица от целия стрес, който преживяхме… освен това не му беше времето, след всичко случило се.

— Винаги му е времето… искам да имаме още едно бебе — с обич й рече той. Не го интересуваше колко са възрастни и двамата обичаха децата си. — Искам да си върнем нашия живот.

— И аз — прошепна тя.

Поговориха още малко, той галеше косата й и я целуваше по лицето, тя най-сетне заспа и Чарлс се отправи да намери лекаря. Ала той не му каза нищо окуражително. Тя бе загубила голямо количество кръв и лекарят смяташе, че няма да се чувства добре още известно време и докато не бъде в достатъчно добро състояние да забременее, той не го препоръчва. Беше забелязал, че има учудващо много белези и истински бе изненадан, че е забременявала толкова пъти. Чарлс обаче премълча и не му даде никакво обяснение. Лекарят предложи да я преместят в хотела, където да почива няколко дни, а после да се върне в дома си във Вашингтон и да остане на легло поне още седмица, а може би и две. След спонтанен аборт в третия месец с кръвоизлив не можеше да се възстанови така лесно.

Същия следобед отидоха от болницата в хотела и Грейс бе учудена колко е слаба. Едва ходеше, а Чарлс я внесе на ръце в хотела до стаята й и я сложи в леглото, после поръча храна от обслужването по стаите. Беше тъжна, но двамата бяха щастливи заедно и стаята бе много уютна. Чарлс се обади на помощниците си във Вашингтон и им каза, че два дни няма го има, а после звънна на икономката и й поръча да обясни на децата, че е с майка им в Ню Йорк и ще се върне след два дни. Тя обеща да остане с тях, докато той се върне и да кара с колата Мат до училище. Всичко бе наред.

— Лесно и просто. Сега остава да се оправиш и да се опиташ да забравиш случилото се.

Ала след като излязоха от болницата, сестрата в приемната попита лекаря:

— Знаете ли кои бяха? — Той нямаше представа. Името не му говореше нищо. — Това беше конгресменът Макензи от Кънектикът и неговата жена порно кралица. Не четете ли таблоиди?

— Не — не беше особено впечатлен. Порно кралица или не, жената бе имала голям късмет, че не умря от кръвоизлив. Само се запита дали нейната „порно“ дейност имаше нещо общо с белезите, които забеляза. Ала нямаше време да мисли върху това, целия следобед оперира. Тя не беше негов проблем.

В хотела Чарлс я накара да спи колкото е възможно повече и на следващата сутрин Грейс се чувстваше по-добре. Изяде си закуската и седна на стола, поиска да излезе с него на разходка, но още нямаше сила. Не можеше да повярва, че се чувства толкова отпаднала. Обади се на бившия си гинеколог в Ню Йорк и той бе така любезен да дойде да я прегледа. Предписа й таблетки, витамини и й каза да има търпение. А когато излязоха в коридора, Чарлс го попита за онова, което лекарят в „Ленъкс хил“ бе казал за белезите. Но на нейния доктор това не му направи впечатление. Имаше ги от години и никога не бяха й създавали проблеми.