Даниел Стийл - Горчива орис

— Страхотно е.

Двете момичета побъбриха още малко и накрая Грейс се върна в хотела и прибра нещата си. Не я интересуваше дали ще спи на пода, докато пристигнат мебелите й. Но не възнамеряваше да прекара още една нощ в този евтин хотел, да трепе хлебарки и да слуша как старците плюят и пускат водата в тоалетните. Премести се на следващия ден, остави чантите си на път за работа. По обед отиде да си купи легло и някои мебели в „Джон Ем Смайт“ на Мичиган авеню. Купи си дори две малки картини. Обещаха да й доставят всичко в събота, а междувременно Грейс бе готова да спи на килима.

Никога през живота си не бе се чувствала по-щастлива, работата й вървеше чудесно. В петък обаче, когато отиде да съобщи новините на Маркес, разбра, че е в беда и него това го радва.

— Преместила си се — нахвърли се той, сочейки я с пръст, почти веднага, след като влезе в кабинета му. От няколко дни я чакаше да се появи от дни. Единствената причина да знае бе, че се отби в хотела отново и те му казаха, че тя е напуснала във вторник.

— Да? И какво? Какъв е проблемът?

— Не си ми съобщила.

— В документите пише, че мога да не се обаждам до пет дни. Преместих се преди три дни и сега ти се представям. Това достатъчно ли е, господин Маркес? — Беше решил да я пипне и тя го знаеше. Но нямаше какво да й каже, тя беше в правото си. Длъжна бе до пет дни да съобщи, че се е преместила, а тя бе напуснала хотела във вторник.

— И какъв е адресът? — изръмжа той срещу нея, готов да го запише, но когато тя го погледна, разбра какво ще се случи.

— Означава ли това, че ще се отбиваш при мен от време на време? — попита го тя, изглеждаше притеснена и това му хареса. Обичаше да я кара да изпитва неудобство, да я хваща неподготвена, да я плаши, ако е възможно. Тя възбуждаше всичките му първични сексуални инстинкти.

— Бих могъл. Както знаеш, имам право да се отбивам. Имаш ли нещо да криеш?

— Да. Теб. — Тя го погледна право в очите и той се изчерви до корена на косите си.

— Какво трябва да означава това? — Той пусна писалката и я погледна с раздразнение.

— Означава, че имам четири съквартирантки, и не искам да знаят къде съм била през последните две години. Ето какво.

— Искаш да кажеш, че не искаш да знаят как си била опандизена за убийство? — Той сияеше. Сега имаше средство, което да използва, за да я изнудва. Можеше да я заплашва, че ще я изложи пред приятелките й.

— Предполагам, че това имам предвид. От твоите уста звучи очарователно.

— Много е очарователно, сигурен съм, че биха изслушали твоята история в захлас. А, между другото, какво имаш предвид под четири съквартирантки. Звучи като сборище на скъпо платени проститутки.

— Ще ти се. — Тя не се страхуваше от него, но той малко я притесняваше и тя го ненавиждаше от дъното на душата си. — Те са модели.

— Така казват всички.

— Те са регистрирани в агенцията, в която работя.

— Много лошо. Все едно адресът, ми трябва… освен ако, разбира се, не искаш да те изложа. — Той никога не губеше надежда.

— О, за Бога, Маркес. — Тя му продиктува адреса и той злобно вдигна едната си вежда.

— Лейк Шор Драйв? Как ще плащаш за това?

— Делим си на пет наема и ще ми струва двеста долара. — Нямаше намерение да му казва за парите, които бе получила от сделката с Франк Уилс. Нямаше причина Луис Маркес да знае за това. А истината беше, че със заплатата, която печелеше, ако искаше да икономисва малко, щеше да може да си позволи да плаща.

— Трябва да нагледам това място — озъби й се Маркес и тя вдигна рамене.

— Досетих се, че ще искаш. Да си направим ли среща — попита тя обнадеждена, но той не бе склонен да е толкова сговорчив.

— Просто ще намина.

— Страхотно. Направи ми само една услуга — тя го погледна недоволно, — не им казвай кой си.

— И какво трябва да кажа?

— Не ме интересува, кажи им, че искаш да ми продадеш кола. Кажи им каквото и да било. Но не им казвай, че съм в пробен срок.

— По-добре внимавай, Грейс — той я погледна многозначително и тя разбра мислите му, — или ще ми се наложи да им разкажа всичко. — Когато отново го погледна, без да може да си обясни защо, грозният дребен мъж й напомни за Бренда в затвора. Той й връзваше ръцете. И този път Люана я нямаше, за да й помогне.

Момичетата се разбираха прекрасно. Никога не се караха за сметки, всяка си плащаше своята част от наема, държаха се чудесно помежду си. Купуваха си малки подаръци, най-вече дребни лакомства. Това бяха наистина перфектни отношения. Никога в живота си Грейс не се бе чувствала по-щастлива. Всеки ден си задаваше въпроса дали това е истина, или тя сънува.