Даниел Стийл - Горчива орис

— Не е необходимо. Можеш да го преодолееш. Виждаш ли се с някого? Имам предвид с професионалист.

— Виждах се. Бяхме добри приятелки, но тя загина в катастрофа миналото лято. — Стана му жал за нея, когато му каза това, изглеждаше толкова самотна.

— А семейството ти? Помогнаха ли ти?

Тя се усмихна, разбираше, че Пол иска да й помогне, но душевното й възстановяване беше въпрос единствено на време. Знаеше, че само тя може да си помогне.

— Нямам семейство. Но не е толкова лошо, колкото ти изглежда. Имам приятели и страхотна работа. И всички прекрасни хора в „Сейнт Мери“.

— Готов съм да ти помогна, ако кажеш. — Ала терапията, която си представяше той, я плашеше още повече. Макар да знаеше, че ако поиска може да се среща с него като с лекар. Но истината бе, че той искаше да му стане интимна приятелка. А Грейс си даваше сметка, че не е готова и може би никога няма да бъде.

— Ще ти се обадя, ако имам нужда от помощ. — Тя му се усмихна и двамата си поръчаха кафе. Прекараха един чудесен следобед, разходиха се край езерото и разговаряха за много неща. Ала той вече разбираше, че повече няма смисъл да я ухажва. Бе твърде опасно за нея. Само фактът, че усещаше чувствата му, я накара веднага да се отдръпне и да го държи на разстояние.

— Грейс — заговори той, когато стигнаха пред квартирата й. — Никога не съм искал да те обидя. Искам само да съм до теб, ако се нуждаеш от приятел. — После се усмихна като малко момче и стана почти хубав. — Нямам предвид нищо повече от това, но дори за него няма да те насилвам. — Тя бе толкова млада. Поведението й отчасти се дължеше на липсата на житейски опит. Той не би си позволил да я притиска, ако тя не е готова.

— Благодаря. Прекарах чудесно. — Наистина бе така, двамата обядваха заедно още няколко пъти. Той нямаше намерение съвсем да се предаде, на нея й беше приятно в неговата компания, но това никога нямаше да бъде нещо повече от топло приятелство. В известен смисъл той бе заел мястото на Дейвид в живота й, а може би и това на Моли.

До пролетта животът й течеше спокойно между ангажиментите й в работата, със съквартирантките й и в „Сейнт Мери“. После Луис Маркес отново започна да й създава неприятности. Тя не го знаеше, но той току-що се беше разделил с приятелката си и пак взе да я тормози. Започна да навестява Грейс в квартирата й. Другите се шегуваха с нея заради него. Той никога не обясняваше кой е, Грейс също мълчеше, всъщност каза им, че е приятел на баща й. Ала когато я посещаваше, той задаваше твърде много въпроси на всички момичета. Взимат ли наркотици? Харесва ли им да са модели? Срещат ли се с много момчета? Дори веднъж покани Бригите на среща, а Грейс му вдигна скандал, когато отиде на задължителното посещение в канцеларията му.

— Нямаш право да ми причиняваш това. Нямаш право да идваш и да тормозиш приятелките ми.

— Мога да тормозя, когото си поискам. Освен това тя ми въртя белтъци половин час. Знам какво искат момичета като нея. Не се заблуждавай, скъпа. Тя не е девственица.

— Не е, но не е и сляпа — подметна му Грейс, беше по-ядосана от всякога. Придобиваше все по-голяма смелост по отношение на него заради безобразното му поведение.

— Бъди ми благодарна, че не им казах кой съм и че си била в затвора.

— Само да си посмял, веднага ще се оплача от теб. Ще те съдя, че си ме поставил в неудобно положение и си нарушил репутацията ми в собствения ми дом и пред колегите.

— Глупости. Няма да съдиш никого.

Тя знаеше, че е така, но искаше да му се противопостави. Разбираше, че подобно на повечето мерзавци той ще се отдръпне, ако тя наистина му окаже натиск. След това той престана да ходи толкова често, а тя продължаваше да прави задължителните седмични посещения.

Когато през май Бригите замина за три месеца на работа в Токио, те взеха друго момиче на нейно място. Този път беше Мирей, французойка. Беше от Южна Франция, от Ница, деветнайсетгодишна. Всички много я харесваха. Тя бе пламенна поклонничка на всичко американско, особено на пуканките и сандвичите с кренвирши. Харесваше и американските момчета, макар и не толкова, колкото те нея. Откакто се настани в къщата, излизаше всяка вечер. Така Дивайна, Марджъри, Алисън и Грейс си правеха компания една на друга, когато не бяха заети.

Семейство Суонсън даде прием за четвърти юли във вилата си в Бърлингтън Хилс и всички модели се отправиха натам за целия ден и за вечерта. Грейс покани Пол и той прекара страхотно, флиртувайки с фотомоделите. Нейните съквартирантки го намериха за чудесен и поискаха да знаят дали това е човекът, с когото тя си прекарва времето.