Даниел Стийл - Горчива орис

— В известен смисъл — отвърна тя сдържано.

И на тях това им допадна.

А после момичетата отпразнуваха рождения й ден. Изненадата бе голяма, бяха поканили всички от агенцията и, разбира се, и Пол. Това бе двайсет и първият рожден ден на Грейс. По-късно вечерта двамата с Пол бяха седнали във вътрешния двор и тя се замисли колко много се бе променил животът й през последната година. Той не го знаеше, разбира се, но предишните два рождени дни Грейс бе прекарала в затвора. А сега седеше тук, с него, живееше с няколко красиви момичета и работеше в агенция за фотомодели. Понякога се замайваше, като си помислеше за това. Тогава си спомняше за Люана и Сали, за Моли и Дейвид. А когато си даде сметка, че прави точно това, което Люана бе предрекла, се натъжи. Тя постепенно ги забравяше, те избледняваха като спомени, от които понякога сърцето й се свиваше, но само за миг. После се връщаше към обичайните си занимания и се сещаше за тях само за кратко. Всички те вече бяха безвъзвратно изгубено минало. Завинаги. Не беше получавала известие от Дейвид откакто през март се роди синът му, а в един момент престана да пише на Люана и Сали. Те не отговориха на нито едно нейно писмо.

Погледна към небето и видя падаща звезда и без да се колебае затвори очи и помисли за всички скъпи на сърцето й същества, а после си пожела един ден всичко лошо наистина да бъде зад гърба й. За момента Лу Маркес все още беше тук и заплашваше да разкрие тайните й на приятелките й. Все още имаше някой, който да я държи в окови. Ала тя се надяваше някой ден най-сетне да е свободна, за пръв път в живота си, без да има от кого да се страхува.

— Какво си пожела? — попита я Пол, който се бе загледал в нея. Той никога не бе я насилвал да започне връзката, която не желаеше. Но се надяваше, че един ден тя ще бъде готова за него. Знаеше, че когато види падаща звезда трябва да си пожелае нещо. И той си пожела тя да го поиска.

— Мислех си за стари приятели — усмихна му се тя тъжно — и се надявам един ден всичко лошо да бъде далечен спомен. — Сърцето му цялото й принадлежеше, когато чу думите й.

— А сега не е ли така? — Той нямаше представа колко далеч или колко близо са лошите времена. Никога не бе споделяла с него, а и той не бе я принуждавал. — Не са ли минало? — попита я той с нежност.

— Почти… — усмихна му се тя, радостна бе, че той й бе приятел. — … почти… Може би догодина.

Семейство Суонсън продължиха да уговарят Грейс да стане модел, но вместо това тя получи тлъста заплата и бе назначена за секретарка на Черил. Те двамата с Боб се надпреварваха да я хвалят, че върти работата в цялата агенция. Беше експедитивна, бърза, организирана, умна и не бъбреше излишно. Познаваше всички момичета, които работеха за тях, също повечето мъже и всички я харесваха. В квартирата нещата също се развиваха динамично. Бригите вече се бе върнала от Токио, но се бе преместила да живее при един фотограф и бе оставила момичетата. Алисън замина за Лос Анжелис да се снима във филм. Дивайна работеше като модел в Париж. Останаха само Марджъри, Грейс и Мирей, които също възнамеряваха да се преместят при приятелите си. Щом се освободиха места, при тях веднага се настаниха две нови момичета. По Коледа Марджъри обяви годежа си. Но за Грейс не беше проблем да намери нови съквартирантки. В Чикаго постоянно пристигаха момичета, които търсеха работа като модели, и, разбира се, винаги се нуждаеха от жилище.

Луис Маркес, офицерът, който я контролираше по време на условната присъда, редовно минаваше да я проверява. Поне веднъж месечно той задължаваше Грейс да си прави тест за наркотици. Но за най-голямо негово разочарование тя винаги се оказваше чиста. Искаше да я арестува само от злоба.

— Какво гадно малко лайно е — изкоментира Марджъри, когато той се появи отново след Коледа, за да се запознае с новите й съквартирантки. — Баща ти явно има много прости приятели — продължи тя, ядосана, че той я бе опипал отзад, преструвайки се, че се протяга да вземе пепелника. Той вонеше на цигари и на пот, цялото му облекло беше от изкуствени материи. — Защо не му кажеш да не се мярка повече? — попита я тя потръпвайки от погнуса, след като той си тръгна. Съприкосновението с него предизвикваше желанието да се изкъпеш незабавно. Най-голямото желание на Грейс бе да може да му каже да не се мярка повече в къщата. Ала нямаше избор. Оставаха й още девет месеца до края на условната присъда и после кошмарът може би щеше да свърши.