Даниел Стийл - Горчива орис

— Стандартните решения не са отговор за всеки, Маркъс — възрази тя, звучеше като много по-зряла от двайсет и една годишна. — Някои хора са малко по-различни. — Ала Маркъс мислеше, че я познава и че тя просто е уплашена, срамежлива и много млада и вероятно произхождаше от пуританско семейство.

— Разкажи ми за семейството си. Какви са родителите ти?

— Мъртви са — отвърна тя хладно. — Починаха, когато бях в гимназията. — Това до известна степен обясняваше някои неща — преживяла бе голяма загуба и бе самотна от няколко години. Той предположи, че дистанцираността й до известна степен се дължи на това.

— Имаш ли братя или сестри?

— Не. Сама съм. Всъщност нямам никакви роднини.

Нищо чудно, че изглеждаше толкова зряла, очевидно се справяше сама от години, предположи той. Въображението му вече бе обрисувало портрета й.

— Изненадан съм, че не си се втурнала да се ожениш за гаджето си от гимназията — отбеляза той и в гласа му прозираше уважение. — Повечето хора биха постъпили така, ако се озоват съвсем сами на твоята възраст. — Тя бе силно момиче, всъщност изобщо не беше момиче, а жена. И това му харесваше.

— Нямах гадже от гимназията, за което да се омъжа — прозаично отговори тя.

— И какво правеше? Живееше с приятели?

— Може и така да се каже. Живеех с много хора.

В затвора… тя се замисли какво ли би казал той, ако му признае истината. Дори не искаше да си представи реакцията му. Със сигурност щеше да бъде ужасен, ако му каже, че е убила баща си. Неизвестно защо от иронията на ситуацията я напуши смях. Той изобщо нямаше представа коя е тя, нито каква е. Никой не знаеше. Хората, които я познаваха, бяха минало — Моли, Дейвид, Люана и Сали. Тя престана да им изпраща картички, с Дейвид изобщо не беше се чувала. Нямаше смисъл да му пише повече. Животът й вече й принадлежеше. Единственото, което можеше да направи за хората, от които се интересуваше, и за всички други, бе работата й в „Сейнт Мери“. Така тя се отплащаше на онези, които бяха добри с нея през годините. Те бяха малко, но в тяхна памет тя искаше да помогне на други.

— Сигурно ти е трудно по празниците — отбеляза той със съчувствие. — На Коледа например.

— Вече не — усмихна се тя. Не и след „Дуайт“. Коледа никога вече не би могла да бъде толкова лоша, независимо къде щеше да бъде. — Свиква се.

— Ти си смело момиче, Грейс. — Много по-смела, отколкото той предполагаше. Много, много по-смела.

След вечерята отидоха да пийнат по нещо на едно място, което той бе открил и където имаше стар джубокс и музика от петдесетте години. В неделя излязоха да карат велосипеди край езерото. Беше топъл юнски следобед, всичко наоколо бе цъфнало. И въпреки всички предупреждения, които сама си отправяше, на нея й беше приятно да е с него. Той беше много търпелив към нея и не прибързваше с нищо. Изглежда разбираше, че й трябва време и много топла любеща грижа, преди да стане по-решителна. Ала Маркъс прекарваше с удоволствие времето си с нея и не си позволяваше нищо повече от целувка. Той бе първият мъж, който я бе целувал, като се изключи баща й. Отначало дори това я плашеше, но трябваше да си признае, че й хареса.

Както обикновено Марджъри я засипа с водопад от предупреждения, когато Грейс се прибра вкъщи, след като бе прекарала с него съботния следобед едва три седмици след пристигането му в града. Излязоха да купят необходимото оборудване за студиото му втора ръка. Агенцията вече бе започнала да възлага работа на Маркъс, а семейство Суонсън бяха много доволни. Той притежаваше голям талант.

— Използвайте го докато можете — казваше им Черил с усмивка — той няма да се задържи дълго при нас. Мога да се обзаложа, че до една година ще е в Ню Йорк или Париж. Твърде добър е, за да остане тук.

Но Марджъри можеше да каже други неща за него. Имал рояк приятелки из целия свят, всичките били модели. Нейна близка от Детройт й бе разказала доста компрометиращи истории за Маркъс.

— Каза ми, че преди няколко години изнасилил някакво момиче, Грейс. Внимавай. Не му вярвам.

— Това са глупости. Той ми разказа всичко. Била е на шестнайсет години, а е изглеждала на двайсет и една. Според Маркъс всъщност тя го е изнасилила. — Маркъс й каза, че на практика тя е разкъсала дрехите му. Било преди четири години, той бил наивен и глупав. Изглеждаше й искрено притеснен, докато й разказваше.

— Била е на тринайсет и баща й се опитал да го тикне в затвора — непреклонно продължаваше да я убеждава Марджъри. Тя не харесваше такива истории. Чуваха се много неща за сексуален тормоз над млади модели. — Предполага се, че той е платил, за да се измъкне. Имаше още една подобна история, май тя е била с шестнайсетгодишната, за която ти знаеш. А Елоиз твърди, че той работи и за порнографски издания, за да плаща наема си. Май не ми прилича на добро момче.