Даниел Стийл - Горчива орис

— Това са глупости — възрази Грейс, защитавайки го яростно. Той не беше такъв човек. Тя имаше чувство към хората. Ако от опита си и работата в агенцията бе научила нещо, това беше да усеща другите. — Момичетата винаги говорят така, когато ревнуват. Вероятно си е падала по него, а той я е отблъснал и тя се е вбесила — сухо отбеляза Грейс, подразнена, че Марджъри е толкова несправедлива към него. Той не заслужаваше подобно отношение. Понякога приятелката й бе твърде сурова съдница и толкова напрегната. Наистина им бе като майка. Ала Грейс повече не се нуждаеше от майчини грижи.

— Елоиз не е такава — възрази Марджъри, защитавайки познатата си от Детройт. — А ти по-добре се пази. Не си толкова умна, за колкото се мислиш. Не си излизала с достатъчно много момчета, за да разпознаваш лошите.

— Не се чуваш какво говориш. — За пръв път Грейс бе силно ядосана на Марджъри, очите й горяха от яд. — Той е наистина много прилично момче, никога не си е позволявал нещо повече от целувка.

— Страхотно. Радвам се за теб. Само те предупреждавам, че има лоша репутация. Вслушай се, Грейс. Не бъди глупава.

— Благодаря ти за предупреждението — каза Грейс с тон, издаващ раздразнение. А пет минути по-късно се прибра в стаята си и затръшна вратата след себе си.

Как можеше да се говорят такива лоши неща за бедния Маркъс. В техния бизнес обаче понякога ставаше така. Хората, които не успяваха да получат работа, обвиняваха фотографите и то точно онези, които искаха да пожънат успех и не говореха клевети за моделите — например, че са наркоманки или че им се натискат. Моделите винаги твърдяха, че са били изнасилени. В този бизнес имаше много такива истории и Грейс го знаеше. Но и на Марджъри някои неща й бяха известни. Грейс обаче не беше толкова глупава, че да дава ухо на тези слухове. А слуховете за порноснимките наистина бяха пълна глупост. Маркъс й беше казал, че дори е работил като сервитьор, за да плаща наема на студиото си в Детройт. Никога не бе отварял дума за порноснимки, но колкото и неприятно да бе това, Грейс усещаше по инстинкт, че би могъл и да го направи. Той бе много открит, откровен човек и поради това, че бе честен, би могъл да признае грешките и миналите си грехове пред нея. През последните години тя не бе вярвала толкова много на никой друг, както на Маркъс.

На четвърти юли отидоха заедно на парти у семейство Суонсън в Барингтън Хилс, където Черил открито го помоли да убеди Грейс да му позволи да й направи няколко снимки. С всеки изминал ден тя все повече се разхубавяваше и Черил смяташе, че Маркъс е човекът, който може да разтопи леда и да я накара да се фотографира. Ала Грейс прие със смях думите им и поклати глава, както винаги, когато станеше дума за това. Изобщо не проявяваше интерес към работата на модел.

Този следобед Маркъс разговаря с повечето модели на партито и изглежда се сприятели с всички, а вечерта Марджъри многозначително я информира, че си е определил срещи с две от тях и според нея Грейс трябвало да го знае.

— Той не е женен за мен — отвърна тя, защитавайки го както винаги. В края на краищата те нямаха сексуални отношения. Той й бе предложил, но тя му отговори, че още не е готова за такъв ангажимент. Но в интерес на истината бе на път да отстъпи. Трябваше й само още малко време с него, макар вече да му вярваше. Мислеше си, че може би се влюбва в него. Неизвестно защо информацията на Марджъри за другите момичета я тласкаше точно натам. Ала когато го видя на следващия ден, тя не дръзна да го попита, а той отново започна да я моли да я снима.

— Хайде, Грейс… нищо лошо няма да стане… само заради нас… заради мен… толкова си красива… нека ти направя няколко снимки. Няма да ги покажа на никого, ако не ги харесаш. Обещавам. Черил е права. Ще бъдеш приказна като модел.

— Но аз не искам да съм модел — отвърна тя и бе съвсем искрена.

— Защо не, за Бога? Имаш всички необходими качества. Ръст, красота, стил, стройна си, млада си… повечето момичета дават мило и драго да притежават твоите данни и да имат такива възможността. Грейс, бъди разумна… или поне просто опитай. Какво по-лесно от това аз да те снимам? Освен това искам да имам твои фотографии. Виждаме се непрекъснато от един месец и ми липсваш, когато не си край мен. — Той я закачаше, свря лице до шията й и за своя собствена изненада до края на следобеда тя отстъпи — само заради него. Накара го да обещае, че няма да показва снимките на никого. Определиха си среща следващата събота и той я предупреди да не й минава на ум да се отказва.