Даниел Стийл - Горчива орис

— Не знам защо си толкова срамежлива. — Смееше се той, докато си приготвяха спагети в неговата мансарда.

Същата вечер стигнаха по-близо от когато и да било до леглото, но накрая тя пак му каза, че се нуждае от още време. Беше в цикъл и не желаеше отношенията им да започнат така. Освен това искаше да спечели още малко време, с една седмица нищо нямаше да се промени. Като се имаше предвид отношението й към него, можеше само да стане по-добре.

През цялата седмица се притесняваше за фотосеанса, не й харесваше да е център на вниманието, или да бъде обект на сексуален интерес. Не й беше приятно онова, което символизираше професията. Харесваше й да работи с моделите от агенцията, но никога не бе искала да бъде една от тях. Правеше го наистина единствено заради Маркъс и за забавление. Той се шегуваше с всичко, както и тя с него. Следващата събота Грейс отиде точно в десет часа в студиото, както обеща. Предишната нощ бе дежурила в „Сейнт Мери“, бе работила до късно и се чувстваше уморена.

Когато пристигна, той й направи кафе, вече бе подредил всичко. Беше приготвил бял кожен фотьойл, който отчасти бе покрит с кожа от бяла лисица и поиска от нея да се разположи удобно на него както е по джинси и бяла тениска. Накара я да пусне косата си и тя се разпиля по раменете й, а после поиска да смени тениската с негова бяла колосана риза и малко по малко я убеди да я разкопчее, но снимките, които правеше, бяха на целомъдрени и скромни пози. Тя се изненада колко забавно беше. Фотографира я в хиляди пози на фона на страхотна музика, всяка снимка беше като милувка, а той танцуваше край нея.

Дойде обед, а те още снимаха и той й донесе чаша вино като й обеща да я нахрани с домашно приготвени спагети, щом се почувства уморена.

— Знаеш пътя към сърцето на момичето — засмя се тя, а той се спря на сантиметри от нея и надникна тъжно зад апарата.

— Бих искал да е така… доста усърдно работих за това — призна Маркъс.

Тя се изчерви и придоби много скромен вид, той продължи да я снима силно развълнуван. Черил щеше да хареса свършената работа.

— Приближавам ли се към теб, Грейс?… Към сърцето ти, искам да кажа — прошепна той чувствено, а тя усети как я залива гореща вълна. Виното я караше да се чувства замаяна и тя си спомни, че дори не си е направила труда да закуси. Беше глупаво да пие вино на празен стомах, а той й бе сипал втора чаша, която тя бе вече преполовила. Нямаше навика да пие вино през деня и бе изненадана колко е силно това. Той я помоли срамежливо да събуе джинсите си, убеждавайки я, че ризата е достатъчно дълга, за да я покрие изцяло. Всъщност тя стигаше до средата на бедрата й, но тя отказа да свали джинсите си. Накрая, когато той й обеща отново, че дори няма да покаже на Черил снимките, тя изу панталоните си и се излегна върху кожата с голи крака, покрита само от ризата, разкопчана до талията, но без да разкрива нищо. Гърдите й бяха покрити. Тя почувства, че заспива, както си лежеше на стола и когато се събуди, той я целуваше и тя усети ръцете му да я галят навсякъде. Усещаше устните и дланите му, чуваше прищракването на апарата, виждаше светкавиците, но не можеше да каже какво става, всичко край нея се въртеше, а тя ту се унасяше, ту се будеше. Повдигаше й се, не можеше да помръдне, нито да спре или да стане, да отвори очи, а той продължаваше да я целува. После почувства как я опипва и за миг й се стори, че изпитва познатото чувство на ужас, но когато отвори очите си, разбра, че е сънувала. Маркъс стоеше прав, гледаше я и й се усмихваше. Устата й бе пресъхнала и силно й се повдигаше.

— Какво става? — Тя се почувства уплашена и изтощена, после видя пред очите си звездички, Маркъс стоеше и се смееше.

— Мисля, че виното ти дойде много.

— Съжалявам. — Тя бе съкрушена, а той коленичи до нея и я целуна толкова силно, че отново й се зави свят. Но това й хареса. Чувството бе опияняващо и шеметно, искаше всичко да спре, но не беше в състояние да се съпротивлява.

— Аз изобщо не съжалявам — прошепна той, положил глава между гърдите й. — Страхотна си, когато си пила. — Тя се отпусна назад и затвори очи, а езикът му пълзеше възбуждащо по корема й към бельото, а после си проби път под него и продължаваше все по-надолу и по-надолу, в този миг тя разтвори широко очи и скочи като ужилена. Не можеше. — Хайде, мила… моля те… — Колко още щеше да го кара да чака? — Моля те, Грейс… желая те…

— Не мога — прошепна дрезгаво тя, желаеше го, но бе твърде уплашена, за да му се отдаде. Цялото й съзнание бе изпълнено със спомена за нощта, когато баща й умря, стаята се завъртя пред очите й и тя отново усети да й се повдига. Виното бе свършило работата си и изведнъж тя почувства, че ще повърне, а се страхуваше да си признае. Маркъс отново я докосваше и достигаше места, които не бе докосвал никой, освен баща й. — Не мога… — повтори тя. Ала не беше в състояние да събере сила да го спре.