Даниел Стийл - Горчива орис

— Не мога — съсипана отвърна тя. — Много ме боли главата. Умирам.

— Отвори ги, като ти казвам. Искам да видя нещо.

— Нищо ми няма на очите… стомахът ми… главата…

— Хайде, отвори ги… само за секунда.

Грейс се опита са отвори очи, а Марджъри ги освети с фенерчето. Сякаш кинжали се забиха в главата на Грейс, но приятелката й бе успяла да види каквото я интересуваше.

— Къде ходи днес?

— Нали ти казах… с Маркъс… — Пак затвори очи, защото стаята се завъртя пред погледа й.

— Какво си яла или пила? — Тишина. — Грейс, кажи ми истината взимала ли си наркотици?

— Разбира се, че не! — Тя отвори очи достатъчно дълго, за да погледне обидено, а после се опита да се изправи на лакти. — Не съм взимала наркотици през живота си.

— Но сега си взела — гневно възрази Марджъри. — Надрусана си до козирката.

— С какво? — Грейс я погледна уплашено.

— Не знам… кокаин… испанска муха… успокоителни… ЛСД… някаква гадна смес. Един Бог знае с какво… какво ти е дал?

— Изпила съм само две чаши вино… дори не довърших втората. — Тя отново се отпусна по гръб на възглавницата. Пак взе да й се повдига и не можеше да седи. Чувстваше се още по-зле, отколкото в мансардата. Сякаш ефектът от поетата смес достигаше кулминационната си точка.

— Сигурно е добавил нещо във виното. Беше ли ти лошо докато бе при него?

— О, да… — простена Грейс. — Беше толкова странно. — Тя погледна приятелката си и започна да плаче. — Не мога да кажа кое е било сън… и кое реалност… той ме целуваше и правеше разни неща… а после заспах, когато се събудих, той беше гол… но каза, че нищо не се е случило.

— Кучи син, той те е изнасилил! — Марджъри бе готова да го убие заради Грейс и заради всички жени под слънцето. Никога не бе го харесвала. Мразеше копелета като него, особено онези, които се възползваха от деца или наивници. Това бе толкова лесен спорт и толкова дяволски порочен. Грейс продължи, все още бе объркана.

— Не знам дори дали го е направил… не мисля… не си спомням.

— Защо тогава според теб е свалил дрехите си? — с подозрение я запита Марджъри. — Люби ли се с него, преди да припаднеш?

— Не. Само се целувах с него… не исках… бях уплашена… исках… но после се опитах да го възпра. А той страхотно ми се ядоса. Нарече ме психопатка, обвини ме, че само съм го съблазнявала… твърдеше, че не би се любил с мен, защото било все едно… да го направи с труп…

— Но той те е накарал да мислиш, че го е направил, нали? Какъв прекрасен човек. — Марджъри показа цялата си жлъч към Маркъс. — Снима ли те без дрехи?

— Бях с пликчета и с неговата риза, когато припаднах. — Или поне това си спомняше и в това бе облечена, когато се събуди. Не се сещаше да е оставала съвсем без дрехи, дори когато той я опипваше.

— По-добре поискай да ти даде негативите. Ако не се съгласи, кажи му, че ще се обадиш в полицията. Ако искаш, аз ще му звънна да му кажа.

— Не, аз ще се обадя. — Беше твърде огорчена, за да намесва още някого. Достатъчно неприятно бе, че трябваше да разкаже на Марджъри какво се е случило. Ала в същото време нейното присъствие бе утешително. Марджъри донесе на Грейс още една студена влажна кърпа и чаша горещ чай и половин час по-късно тя се чувстваше по-добре. Приятелката й седеше на пода до леглото и я наблюдаваше.

— Тъкмо бях започнала работа, когато един тип ми причини същото. Сложи ми в питието някакъв наркотик и следващото, което си спомнях, е, че ме караше да правя порноснимки с едно друго момиче, което беше дрогирано като мен.

— Какво направи?

— Баща ми съобщи на полицията и го заплаши, че ще го пребие от бой. Ние все едно не бяхме позирали за снимките, но много момичета го правят. На някои от тях дори не им трябва да се дрогират. Твърде уплашени са, за да се съпротивляват. Ония типове ги заплашват, че никога повече няма да си намерят работа или им говорят Бог знае какво и те се съгласяват.

Грейс я слушаше и кръвта й се смразяваше във вените й. Тя се бе влюбила в него. Бе му повярвала. Ами ако той я е снимал без дрехи, докато беше в несвяст?

— Мислиш ли, че е направил нещо такова? — попита тя с ужас в гласа, беше си припомнила какво бе казала приятелката на Марджъри от Детройт, ала не бе повярвала, че Маркъс е снимал порно.

— Имаше ли в студиото още някой? — попита обезпокоена Марджъри.

— Не, бяхме сами. Сигурна съм. Струва ми се, че не бях на себе си само няколко минути.

— Достатъчно дълго, за да свали панталона си — отбеляза гневно Марджъри. — Не, не мисля, че е успял. В най-лошия случай е направил няколко актови фотографии. И без това не може да ги използва без разрешение от теб, освен ако не личи, че на тях си ти. На такава снимка той не може да покаже лицето ти, без да си подписала документа за публикуване. Единствената полза, която би имал, е да те изнудва, а от това няма кой знае какъв смисъл. Какво може да получи от теб? — Тя се усмихна на приятелката си. — Двеста долара? Освен това, за да направи порноснимки му е необходимо време и партньори. Обикновено използват двойка момичета, няколко момчета или поне едно момче. Дори да си дрогирана трябва да си достатъчно на себе си, за да играеш играта. А ти изглежда не си се забавлявала кой знае колко, когато той те е зашеметил с вълшебното си лекарство — Марджъри се засмя, а Грейс се усмихна за пръв път от часове, — сякаш е надценил жертвата си и ти си се вдървила, вместо да те обземе страстта.