Даниел Стийл - Горчива орис

— Сигурна съм, че си била. Дрогирането не е лекът за теб. Ти се нуждаеш от време, от терапия и от точния човек. По всичко личи, че няма да е този — спокойно й обясни гинеколожката.

— И аз преценявам така нещата — Грейс въздъхна, но изпитваше все пак облекчение от новината, че не я е изнасилил. В противен случай старата болка би се събудила.

Лекарката й даде името на един терапевт и Грейс прие, но нямаше намерение да го търси. Не искаше да разговаря повече с никого за миналото си, за баща си, за четирите години, прекарани в Ада, и за двете години в „Дуайт“. Бе разговаряла надълго и нашироко с Моли за всичко. Не искаше да се разкрива отново пред никого. Единственото, от което се нуждаеше, бе онова, което вече имаше. Няколко приятели като Марджъри и съквартирантките й, работата, жените и децата в „Сейнт Мери“, на които да подари сърцето си. Беше й достатъчно, дори и никой друг да не я разбираше.

Благодари на лекарката и си тръгна за вкъщи с Марджъри, за да си отспи от наркотиците. Легна си в осем вечерта и стана чак в два час следобед на следващия ден за изненада на Марджъри.

— Какво ти е дал той? Успокоително за слон?

— Възможно е — усмихна се Грейс.

Чувстваше се по-добре. Преживяното бе ужасно, но й се бяха случвали и по-страшни неща. За щастие тя не униваше. Същия следобед отиде на работа в „Сейнт Мери“, а вечерта се обади на Маркъс. Очакваше да чуе насреща си телефонния секретар, но изпита облекчение, когато той самият вдигна слушалката. Беше доста изненадан, че я чува.

— По-добре ли се чувстваш? — попита я със сарказъм в гласа.

— Това, което направи, беше отвратително — мина тя направо на въпроса. — Наистина ми стана много лошо от онова, което ми даде.

— Съжалявам — бяха само няколко таблетки валиум и малко вълшебен прах, за Бога. Реших, че ти трябва нещо, за да се отпуснеш.

Искаше да го попита доколко се е отпуснала, но вместо това каза:

— Не беше необходимо да го правиш.

— И аз стигнах до същия извод. Напразни усилия. Благодаря ти много, че ме води за носа през последните пет седмици. Наистина ми беше много приятно.

— Не съм те водила за носа. — В гласа й се усещаше обида. — За мен е трудно. Не е лесно да го обясня, но…

— Не си прави труд, Грейс. Всичко разбирам. Не знам каква е твоята история, но очевидно момчетата нямат място в нея или поне момчетата като мен. Разбирам те.

— Не, нищо не разбираш — отвърна тя гневно. Как би могъл да знае?

— Е, може и така да е. Никой няма нужда от това. Имах чувството, че ще ми откъснеш главата, когато те докоснах. — Тя изобщо не си спомняше това, но бе напълно възможно. Очевидно бе изпаднала в паника. — Имаш нужда от добър психоаналитик, не от гадже.

— Благодаря за съвета. А другото, от което имам нужда, са негативите от снимките, които ми направи. Искам ги в понеделник.

— Сериозно? И кой казва, че съм те снимал?

— Хайде да не се лъжем — спокойно рече тя. — Ти ми направи доста снимки докато бях на себе си, а чувах щракането на фотоапарата и усещах светкавиците и когато бях замаяна. Искам си негативите, Маркъс.

— Трябва да видя дали ще ги намеря — хладно отвърна той. — Имам ужасно много боклуци наоколо.

— Слушай, мога да се обадя на полицията и да кажа, че си ме изнасилил.

— Глупости. Струва ми се, че никой не е влизал в тази твоя бетонна кутия от години, ако изобщо се е случвало някога, затова ще ти е много трудно да докажеш версията си. Не съм направил нищо, освен че те целунах няколко пъти и свалих дрехите си. Страхотно, госпожице Непорочност. Не можеш да ме вкараш в пандиза само защото съм се съблякъл в собствения си апартамент. А ти дори нито миг не си била без пликчета. — Тя не знаеше защо, но му повярва и изпита облекчение при думите му.

— А снимките?

— Какво за тях? Купчина снимки, на които си облечена в мъжка риза и си със затворени очи. Много важно. Та ти не беше гола, за Бога. Дори не разтвори нито веднъж ризата. А през повечето време хъркаше.

— Имам астма — отвърна тя напрегнато. — И не давам пет пари колко целомъдрени са снимките. Искам ги. И без това не можеш да направиш нищо, без да ти дам разрешение за публикуване, затова не ти трябват. — Беше благодарна на Марджъри за съвета, който й даваше възможност да го атакува.

— Какво те кара да си мислиш, че не си ми дала разрешение? — подразни я той и сърцето й слезе в петите. — Освен това може би искам да ги запазя за албума си.

— Нямаш право върху тях. Да не би да ми казваш, че съм подписала разрешението за публикуване, докато съм била дрогирана? — Тя започваше да се паникьосва.