Даниел Стийл - Домът на надеждата

— Приятно прекарване — с усмивка му пожела Лиз. — Заслужил си си няколко дни почивка.

Когато вечерта се прибра у дома, Лиз постави пред децата въпроса за празника по случай Деня на труда. С изненада установи, че те посрещат предложението й със смесени чувства. Мегън и Джейми заявиха, че идеята е страхотна, но Рейчъл и Ани смятаха, че празникът без участието на баща им ще бъде предателство към паметта му. След Четвърти юли, Денят на труда бе вторият любим празник на Джак.

— Кой ще се занимава с барбекюто? — плачливо попита Рейчъл.

— Ние — спокойно отвърна Лиз. — Няма да ни е за пръв път. Питър също може да помогне. Аз просто смятам, че трябва да отпразнуваме факта, че той е добре и скоро отново ще бъде сред нас.

Когато въпросът бе поставен по този начин, двете момичета неохотно се съгласиха. Към края на седмицата обаче настроението им видимо се подобри и те започнаха да се вълнуват от предстоящия празник. Всички възнамеряваха да поканят приятелите си. Лиз — също.

Списъкът с гостите включваше шестдесет имена. Лиз очакваше празника с нетърпение. За пръв път след смъртта на Джак щеше да посреща гости, но оттогава бяха изминали осем месеца и едно празненство изглеждаше напълно в реда на нещата.

Четири дни преди Деня на труда около петдесет души от поканените потвърдиха, че ще дойдат на празненството. Лиз и Бил Уебстър обсъждаха въпросите, свързани с изписването на Питър и графика за възстановителната му терапия, когато Лиз внезапно реши, че би могла да покани и него на партито.

— Ще бъде нещо като празненство в чест на Питър и неговото оздравяване — обясни Лиз. — Би било чудесно, ако дойдеш и ти. Няма да е официално — можеш да облечеш дънки и пуловер.

— А хирургически екип? Като се замисля, май нямам други дрехи. Напоследък не ходя никъде, защото все нямам свободно време.

Той обаче изглеждаше доволен от поканата и й обеща, че ако не е дежурен, непременно ще присъства.

— Ще ни е много приятно, ако успееш да дойдеш. Цялото семейство бе преизпълнено с благодарност към него и това бе един от начините да му изкажат признателността си. Лиз му бе изпратила и кашонче с вино в знак на благодарност, а той бе останал приятно изненадан от подаръка. Колкото повече разсъждаваше по въпроса, толкова по-правилно й се струваше решението й да го покани, за да отпразнуват заедно завръщането на Питър у дома. В края на краищата без него Питър можеше и да не оживее. Самата мисъл за това й се струваше непоносима.

Докато обсъждаха въпросите около изписването на Питър, Бил няколкократно й повтори, че не бива да позволява на момчето да се преуморява. Той беше млад и в момента, в който се прибере у дома, щеше да пожелае да се види с приятелите си и да хукне с тях на някъде. Лиз трябваше да внимава това да не стане изведнъж. Иначе Бил смяташе, че Питър вече е съвсем добре, а след като приключи и с възстановителната терапия около Коледа, от претърпяната злополука няма да остане и следа.

— Известно време го дръж под око и не му позволявай да се претоварва — предупреди я Бил и Лиз кимна в знак на съгласие.

— Ще внимавам.

В продължение на месец или два, докато свалят гипсовата яка от врата му, Питър нямаше да може да шофира и Лиз съзнаваше, че на него ще му е много трудно без кола, а на нея самата щеше да й се наложи да намери време и за него. Все някой обаче трябваше да го кара на училище, а през повечето време Керъл бе заета с момичетата и Джейми.

— Ще се справим.

— Ще поддържаме връзка. И непременно ми се обади, ако възникнат някакви проблеми с Питър.

В деня на изписването на Питър Бил дойде да се сбогува с тях. Стисна сърдечно ръката на Лиз. По очите му личеше, че тя ще му липсва. Бяха се сприятелили след многото часове, които бяха прекарали в кабинета му на чаша кафе. Лиз му напомни отново за празненството по случай Деня на труда, а той й обеща, че ще се постарае да присъства.

— Той ще дойде, мамо — убедено заяви Питър докато пътуваха към къщи.

— Не и ако е на работа — спокойно отбеляза Лиз, макар да съзнаваше, че този човек ще й липсва. След премеждието, което бяха преживели заедно, Лиз го чувстваше като приятел и щеше да му е благодарна до края на живота си.

— Ще дойде — самодоволно повтори Питър. — Вече ти казах, че той те харесва.

— Не бъди такъв умник — с усмивка отвърна Лиз. Думите му изобщо не я притесниха. Бил беше просто лекарят на Питър.

— Обзалагам се на десет кинта, че ще дойде — заяви Питър и оправи гипсовата си яка.