Даниел Стийл - Домът на надеждата

— Добре е — увери я Бил. — Той е любимият ми пациент. А малкият ти син е страхотно хлапе. Можеш да се гордееш с него — заяви той, загледан в Джейми, който се виждаше през стъклената стена на помещението.

— Но аз се гордея! — Тя погледна Бил и се усмихна. — Благодаря ти, че ми позволи да го доведа тук. Той беше много уплашен заради Питър. Това посещение му се отрази много добре. От два дни не съм го виждала толкова щастлив.

— Може да дойде отново, когато пожелае. Стига да не ми слага инжекции.

Бил се усмихна, а Лиз се разсмя. Двамата се върнаха в интензивното и спасиха Питър от Джейми, който продължаваше да си играе с леглото.

— Мисля, че вече е време да си ходите, приятели. Питър има нужда от почивка, вие — също. — Той погледна сериозно Джейми. — Чичо доктор иска да знаеш, че можеш да дойдеш отново.

— И следващия път ми донеси пица — додаде Питър и няколко минути по-късно целуна Джейми за довиждане.

Джейми му махна с ръка от вратата на интензивното, а след това тръгна с майка си към асансьора. Все още стояха и чакаха асансьора, когато Бил ги видя и се приближи, за да благодари на Джейми за посещението.

— Много ми хареса. Беше страхотно. А аз си мислех, че ще е страшно — призна си Джейми с неподправената искреност, която беше част от очарованието му.

Той винаги казваше онова, което мислеше. — Линейката пищеше много силно, когато откарваше Питър — информира той Бил, който кимна в отговор.

— Линейките винаги вдигат много шум. Но тук при нас е доста тихо. Така че заповядай отново.

Той се усмихна, а Джейми кимна с готовност.

— Сестрите ми ще дойдат утре. Те говорят много и може да изморят Питър.

Бил се разсмя на глас, но не се осмели да отбележи, че това е характерно за повечето жени. Не познаваше Лиз достатъчно добре, за да си позволи подобна забележка, а и не бе сигурен дали жената има добро чувство за хумор. Въпреки това изказването на Джейми го развесели.

— Аз ще се погрижа да не го изморят твърде много. Благодаря, че ме предупреди.

В този момент асансьорът пристигна. Джейми му махна с ръка преди вратите да се затворят. Бил вече бе попитал Лиз дали има намерение да прекара и тази нощ в болницата, но тя го бе информирала, че ще си остане вкъщи с децата, а на сутринта ще дойде да види Питър отново. Тя му бе благодарила отново за помощта, която й бе оказал при посещението на Джейми. Свиждането с Питър бе протекло много успешно и докато пътуваха обратно към къщи, Джейми сподели с майка си, че е много доволен.

— Леглото на Питър ми хареса. И докторът също. Той е добър. И мрази инжекциите като мен — напомни на майка си. — Струва ми се, че Питър го харесва.

— Всички го харесваме — съгласи се Лиз. — Той спаси живота на брат ти.

— Тогава и аз го харесвам.

Той разказа на сестрите си с най-големи подробности за свиждането при Питър — спомена за леглото и за лекаря, който мрази инжекции и който бе спасил живота на Питър. За него това посещение се бе оказало едно приключение.

Тази нощ Джейми отново спа в леглото на майка си, но този път сънят му беше спокоен, без страхове и кошмари. За разлика от този на майка му, която през цялата нощ сънува ту Джак и инцидента с Питър, ту Бил, Джейми и момичетата. Сънищата й бяха населени с тревоги, злополуки и най-различни хора.

А когато на следващата сутрин се събуди, Лиз имаше чувството, че цяла нощ е препускала в бясно родео.

— Уморена ли си, мамо? — попита я Джейми, който я събуди в шест сутринта.

— Много — измъчено изпъшка тя. Последните няколко дни си бяха казали думата.

Ужасът, изживян след злополуката с Питър, която едва не му бе коствала живота, бе изцедил силите й и тя се чувстваше като пребита. Притесненията от последните дни сякаш повтаряха в по-малък мащаб страхотиите, които бе изживяла след загубата на Джак, само че този път нещата се развиваха по благоприятен за тях начин.

Лиз приготви закуска за децата, отиде на работа, яви се на едно дело в съда, след което се върна в болницата, където трябваше да се срещне с Керъл и момичетата. Джейми бе останал у едни съседи, защото Лиз не желаеше да прекалят с посещенията. А и днес беше ред на момичетата.

Те се смееха, говореха една през друга и плачеха, насядали край леглото на Питър. Разгледаха цялата медицинска апаратура около него, съобщиха му последните клюки, разказаха му за приятелките си и последните си любовни увлечения, увериха го, че са неизказано щастливи от бързото му възстановяване. Лиз обаче си даде сметка, че забележката на Джейми от предишния ден се бе оказала пророческа. Когато час по-късно момичетата си тръгнаха, Питър изглеждаше изтощен и се наложи да му сложат инжекция с болкоуспокояващ медикамент.