Омир - Илиада

Хеликонски владетел или бог се нарича Посейдон, понеже бил почитан в гр. Хелика в Ахея.

Белият ечемик бил на голяма почит у древните народи. Те го смятали за най-старото житно растение, от което произлезли другите видове жита.

Ахейците бягат два пъти: първом след като Агамемнон е ранен, а после — след убиването на Патрокъл.

Ахил, син на Тетида.

Перилата на колесниците, които били извити в полукръг.

Молителите били покровителствувани от Зевс.

Само на това място в „Илиада“ се говори за принасяне живи коне в жертва на реките.

Астеропей иска да измъкне Ахиловото копие и с него да се брани.

Ахелой била най-пълноводната река в Елада.

Борба срещу Ахил и защита на троянците.

Кучето било символ на безсрамие, а мухата — на нахалство.

Пелетър или плетър бил мярка за дължина и повърхност. Като мярка за повърхност се равнявал приблизително на един декар. Голямото пространство, което покрил богът с тялото си, отговаря на представата на древните за боговете, че са по-едри от хората.

Източните тирани наказвали често с отрязване на носа и ушите (сравнете „Одисея“, XVIII, 86 и XXII, 475).

Боговете, които помагат на троянците, са сърдити, а боговете, които помагат на ахейците — радостни.

Полето, което се намира между Троя и планината Ида, а не полето между Троя и Хелеспонт, в което се водело сражението.

Ахейците стигнали до крепостната стена на Троя.

Аполон, взел образа на Агенор, говори на Ахила (XXI, 600).

Ахил убил Полидор (XX, 407), Троил и Ликаон (XXI, 35) и Хектор (XX, 330), а продал в робство Ис и Антиф (XI, 104 и следващи) и Ликаон (XXIII, 747).

Гръцкият идиом „апо дрюбс уд апо петрес“ буквално „от дъб и от камък“ значи „безсмислени думи, безсмислици, щяло не щяло“.

Хектор бяга към дивата смокиня и гроба на Ил, които се намират отдясно на града, а Ахил идва отляво, откъм река Скамандър.

Изворите били наблизо до Скамандър. Археологът Шлиман открил това място, но водите били отдавна изчезнали. Скамандър извира от планината Ида (XII, 19).

При погребение на виден пълководец били устройвани състезания: надбягване, борба, стрелба с лък, юмручен двубой и др. На победителите били раздавани награди. Такива състезания Ахил уредил за убития Патрокъл (XXIII, 260 и следващи).

Акрополът имал широки стени с определени места за жертвоприношения.

Молене с падане по лице или на колене било твърде обикновено, но търкаляне пред статуя на божество се смятало за унизително.

Андромаха искала да се хвърли от крепостната стена — така обясняват това място повечето тълкуватели.

Поетът има пред вид кораба на Ахил, както личи от 28 стих.

Опечалените не се миели в знак на траур.

Подземната река Ахерон („Одисея“, Х, 513) или Стикс („Илиада“, XIII, 396).

Само на това място в поемата се говори за зарове. Не е известно каква е била играта. Някои смятат, че наподобявала „дама“.

Ахил гледа към морето, защото в тази посока се намира неговата родина.

Закланите овни и говеда.

Това не е жертвоприношение на хора, а убийство за отмъщение.

Смятали, че розовото масло има антисептични свойства и затова с него намазвали умрелите. Думата „роза“ (р’одон) Омир не употребява.

За да вкуси от жертвените приношения.

Според митологията Борей и Зефир живеят в Тракия.

Специален котел с подставка за топлене вода. Думата „метрон“ (мярка) е общо понятие и не се знае точно на колко литра отговаря.

Според древните тълкуватели Агамемнон предпочел бързата кобила пред страхливия й господар.

Повратни стълбове са поставените знаци, край които завивали колесниците при надбягване.

Вярвали, че конят Арион произхожда от Посейдон.

С жребий се определя редът за пускане при надбягване.