Омир - Илиада

И тук под конници се разбират бойци с колесници.

На боговете принасяли в жертва определени животни: на слънцето — бяло мъжко агне, на земята — черно женско агне, на Атина — крава, на Посейдон и на речните богове — бик.

Еврит и Ктеат според митологията били синове на Посейдон, но се наричат също и синове на Актор и на Молиона.

Пророчеството гласяло: Ахил ще живее дълго, ако не участвува във войната, но няма да има слава. Ако вземе участие във войната, ще умре млад, но ще има велика слава.

Разрушаването на стените тук е предадено като пророчество: то станало след падането на Троя,

Под Зевсов бич едни разбират мълнията, други — наказващата Зевсова сила.

Войските са разделени на 5 групи според броя на водачите или според броя на вратите на крепостта. Някои обясняват броя на групите с тактически съображения: Хектор да бъде в средата, а от двете му страни да има по две групи.

При поход и сражение войниците се събирали нагъсто и допрените им щитове образували преградна стена (XIII, 130).

Древните се удряли с двете ръце по бедрата при силни преживявания, особено при скръб.

Аристарх смята, че крепостта имала само една врата, обаче други приемат, че имала една главна врата и няколко по-малки.

Омир говори само за изток и запад, а за север и юг не споменава никъде в поемите си.

Сарпедон бил ранен преди четири дена, но пак се явява в сражението (V, 622). В «Илиада» събитията се развиват с ускорен темп.

Земята мерели с тръстикови пръчки.

Споменатите хипомолги (които доят кобили) и абийци (кротки) не са известни като исторически племена. Агавите (почтени) са познати в историческо време.

Зевс забранил на боговете да помагат на сражаващите се войски (VIII, 11).

Остров Самотраки.

Посейдон не отишъл направо на бойното поле, а на остров Ега, за да за блуди Зевс.

Хелеспонт.

«На Деметра храната» — хляб, за разлика от амброзията — храната на боговете. Деметра била богиня на плодородието и на житните растения.

На Еней било предопределено от съдбата да основе нов град и да постави начало на нова държава. Приам знаел това и не го пускал в сраженията. За Омировите герои е оскърбително, ако не ги допускат до боя.

Зет на Енея бил Алкатой, женен за сестра му Хиподамия.

Според митологията боговете знаят всичко, но поетът често ги представя с качества на смъртни; Арес научава за смъртта на сина си от Хера (XV. 110–112).

Брадвата като бойно оръжие се споменава рядко, и то предимно за троянците (XV, 711).

Аякс Ойлеев, тъй като корабът и палатката на Аякс Теламонов се намират на лявото крило (VIII, 222; X, 113 и др.).

Под йонийци поетът разбира атиняни, които носели дълги хитони (Тукидид, История, I, 6).

Става дума за Ахил.

Шумът от сражаващите се ахейци и троянци.

Котвите били тежести, обикновено камъни или чакъл. Под «високо положение на корабите» се разбирало закотвяне на плитчина така, че горната част на кораба да стърчи над сушата.

Агамемнон не говори сериозно за бягство, а изпитва водачите, както и във Втора песен. Одисей смята това предложение за сериозно и затова се сърди.

Посейдон приема образа обикновено на някой известен герой. Само на това място в поемата той се преобразява като неизвестен стар герой. Някои тълкуватели смятат, че богът приел образа на стария Феникс.

Афродита е дъщеря на Зевс и Диона. Обръщението на Хера с нежните думи «мила рожбо» цели да предразположи богинята.

Древните смятали Съня за брат на Смъртта, понеже и той носи забрава и покой.

Нощта смятали за майка на Съня.

Златният облак скрива Зевс и Хера от боговете, но и сражението — от Зевс.

Главк бил ранен (XII, 387) и продължавал да страда (XVI, 509). Неговата поява в боя е поетическа грешка.

Реката Скамандър наричали още Ксант поради мътния цвят на водата й през по-голямата част на годината.