Омир - Илиада

От първата песен (558 и следващи) се знае, че Зевс ще помогне на троянците, за да накара ахейците да отдадат отново заслужена почит на Ахил.

Този стих е бил предмет на тълкуване още от древно време. Два коня са карали колесницата, а другите два трябва да се смятат за логои — помощни коне. Обикновено имало само по един логой.

Приема се, че конете били поени с вино за засилване. В Арабия и Африка и сега дават вино на конете, особено на по-слабите.

На ахейците помагат Хера, Атина, Посейдон, Хермес и Хефест, а на троянците — Афродита, Аполон, Арес, Артемида, Лета и речният бог Ксант (XX, 38–40).

Цербер («Теогония», 311).

Поетът има пред вид героите от двете враждебни войски.

При главните врата, отляво и дясно, имало приспособления за оставяне на колесниците.

Троянците охранявали неприятелския стан, за да не избягат ахейците.

Глашатаите обикновено са викали високо, но в случая трябва да отидат при всекиго и да го викат тихо на съвет, за да не чуят враговете.

Всеки войник сам си приготвял храната.

В поемата често водачите се наричат стареи или старци, макар че не винаги са били стари.

Триножниците били два вида: едните се поставяли на огън, а другите били изящно изработени и служели за украса.

Няма точни данни за стойността на таланта по времето на Омир. Предполага се, че не е била много голяма, понеже при състезанието се полага за четвърта награда (XXIII, 269).

Жените на остров Лесбос се славели с красотата си. Ахейците го завладели на път за Троя и през време на войната им служел за база.

Агамемнон имал право да си отдели от общата плячка всичко, което му харесва.

Нестор се обръща към глашатаите да донесат вода за измиване на ръцете преди жертвоприношението.

Тримата пратеници се молят на Посейдон, понеже този бог помага на ахейците. Той бил сърдит на троянците, тъй като техният древен цар Лаомедонт не му платил уговорената цена за построяването на крепостната стена.

Корабите имали различни украшения-емблеми. Понякога това били ценни статуи на богове, фигури от скъпи метали и т. н.

Наложниците се смятали за съпруги, но с по-малки права от законните жени.

В Омирово време Елада се наричала малка област в Северна Гърция, а Обширна Елада — Тесалия.

Делфийският храм на Аполон бил известен с оракула си и с големите си богатства. Старото име на Делфи било Питон.

Древните смятали, че душата излита през устата. В отделни места на «Илиада» се говори, че душата излита през раната на убития (XIV, 518; XVI, 505).

«Подземен Зевс» или «Зевс на подземното царство» се наричал Хадес.

Това обожествяване на Молбите се среща само у Омир. Древните обяснявали техните физически качества така: те са куци и хроми, защото колкото по-силно страстта и грехът овладяват човека, толкова той по-бавно се разкайва и търси помощта на боговете; те са набръчкани, защото съзналият своята грешка е тъжен и с навъсено лице; те са кривогледи, защото съгрешилият се срамува и не смее да гледа хората в очите.

Първите плодове се принасяли в жертва на боговете, предимно на Деметра, богинята на плодородието.

Разказът не е довършен. Според легендата Мелеагър предал главата и кожата на ловджийката Аталанта, която първа улучила глигана. Синовете на Тестий, които били братя на майката на Мелеагър, отнели дара от Аталанта. Мелеагър се разсърдил и убил един от тях. Майка му Алтея го проклела и изгорила главнята, вследствие на което Мелеагър трябвало да умре. Според легендата на Алтея било предсказано, че синът й ще умре, щом догори запалената в огнището главня. Тя веднага я изгасила и запазила.

Митът не е разказан ясно. Марпеса се омъжила за Идас от Месения. Аполон се влюбил в нея и я похитил. Идас влязъл в бой с бога. Зевс се намесил и спрял двубоя, като предоставил на Марпеса да си избере един от двамата. Тя предпочела Идас. Също само е загатнат и митът за Алкиона, разказан подробно у Овидий («Метаморфози», XI, 412–748). Тя загубила съпруга си рано и била превърната в морска птица, която пее тъжно.