Омир - Илиада

Според Евстатий, тълкувател на текста от XII век, начелниците били златни или позлатени верижки, които задържали гривите над челото на конете.

Според митологията Афродита произлязла направо от морската пяна. Само на това място в „Илиада“ се говори, че била дъщеря на Диона.

Херакъл се смята за син на Зевс и на Амфитрион. По същия начин Елена се смята за дъщеря на Зевс и на Тиндар.

Поетът има пред вид нападението на Херакъл срещу подземното царство, когато измъкнал оттам триглавото куче Цербер, пазещо входа.

Дъбът бил посветен на Зевс, маслината — на Атина, а лавровото дърво — на Аполон. Тука се има пред вид известният дъб в полето пред Троя (VI, 237).

В случая има хипербола: шлемът е толкова голям, че може да покрие бойците от сто града или пък върху него били нарисувани бойците от сто града.

Титаните били затворени дълбоко под земята, след като Зевс ги победил.

Боговете, които участвували в сражението, напуснали бойното поле.

Желязото било рядък метал и се ценяло много.

Боговете имали храмове горе в крепостта, в които се пазели техните статуи.

Пеплосът бил дълга горна дреха, предимно за жени.

Тирсът бил жезъл, който носели служителките на Дионис. Около тирса увивали венец от бръшлян и лоза.

Някои тълкуватели смятат, че се говори за писмо.

Митологията разказва, че Атина дала на Белерофонт крилатия кон Пегас, с помощта на който убил Химера.

Внезапната смърт на мъж приписвали на Аполон, а на жена — на Артемида.

Бащата на Диомед починал рано. Затова той говори за дядо си Ойней (стих 222 и следващи).

Става дума за похода на Седемте срещу Тива.

Колонадите в дворците били при главната порта и през тях се влизало в двора.

След като Парис отвлякъл Елена, минал през Египет и през Финикия. От финикийския град Сидон взел жени за робини, известни със своите хубави тъкани и бродерии.

Поетът прави алюзия за своята „Илиада“, в която Елена и Парис са възпети.

Съпругът откупвал жена си от нейния баща. Богатите бащи обаче дарявали дъщерите си при сключване на брак (IX, 148 и следващи). Думата „полюдорос“ се тълкува от някои езиковеди като „струващ, скъпо“, т. е. жена, за която е платен на баща й голям откуп.

Омир говори за смокиновото дърво, което се намирало недалече от река Скамандър и градската крепост.

Това бойно оръжие наподобявало твърде много боздуган. Както личи от следващите стихове (141 и др.), то било желязно. Предполага се, че желязна била само топката на края, а дръжката — дървена.

Епитетът «совоока» значи буквално «с очи на кукумявка». Някои го превеждат «синеока» или «светлоока», понеже гръцката дума е двузначна.

Хелен е прорицател и затова знае решението на боговете.

Тази клетва е взета от народа. Схващането, че човек е създаден от вода и пръст и след смъртта си пак се превръща в тези основни елементи, било разпространено в ония времена. Философът Ксенофан така го формулира: «Всички сме от вода и земя; от земята е всичко и всичко отново отива в земята.»

Хвърлянето на жребий ставало по следния начин: всеки участник давал някакъв предмет като белег, наричан жребий. Тези предмети поставяли в шлем, разтърсвали го и след това изваждали толкова предмета, колкото били нужни, но без да гледат в шлема.

При единоборството между Менелай и Парис определили с жребий кой да започне пръв (III, 366). Аякс обаче отстъпва първия удар на Хектор, понеже вярва в своята победа.

Вестителите (глашатаите) били покровителствувани от Зевс и се ползували с неприкосновеност. В мирно и военно време те свиквали събрания, изпълнявали ролята на посредници и т. н. Обикновено носели жезъл.

Според легендата Аполон и Посейдон построили крепостната стена на Троя (XXI, 441–457).

Терминът в оригинал е общ — «метрон». Не е известно колко литра или килограма съдържа един метрон. Но понеже виното се пазело в глинени съдове (амфори), може да се допусне, че тук се говори за амфори.