Омир - Одисея

Поемата е непълна.

Музо, запей ми за този герой многоопитен, който

странствува дълго, откакто порути свещената Троя,

много поселища хорски видя и позна обичаи.

Много страдания той по морето пустинно понесе,

своя живот да спаси, а другарите в къщи да върне.

Тях не можа да избави, напусто му грижите бяха.

Грозната участ сами си навлякоха чрез светотатство —

ядоха гойните крави на Хелиос Хиперионов

те в слепота. И отне им часа на завръщане богът.

Ей за това разкажи ни ти, щерко на Зевс благосклонна!

Всички останали вече, избягнали близката гибел,

бяха си по домовете далеч от море и от битва.

Него единствен, бленуващ за роден край и за съпруга,

светлата нимфа Калипсо напразно задържаше силом

там в пещерата дълбока с надежда съпруг да й стане.

Но кръговратът годишен доведе година, в която

бяха безсмъртните вече отсъдили той да се върне

(но и в Итака не щеше сред своите близки да свърши

страшните мъки!). За него изпитваха жал боговете —

всички освен Посейдон. Неотстъпно преследваше богът

с гняв Одисея божествен, додето в родината стигне.

Тъкмо веднъж Посейдон посети етиопци далечни

(те на самия предел на света са, на две разделени —

Слънцето дето захожда, живеят, и дето изгрява).

Там хекатомби приемаше той от овни и волове

и се любуваше седнал на пира. По същото време

всички останали бяха в чертога на Зевс олимпийски.

Пръв заговори бащата на хората и боговете,

след като той си припомни за оня Егист

безупречен (него срази пък Орест, знаменитият син на Атрида).

В спомен за него Кронион така на безсмъртните рече:

„Чудно, че смъртните хора за всичко винят боговете!

Идело злото, възкликват, от нас. Но нали чрез безумство

мимо съдбата нерядко глупци си навличат погибел?

Мимо съдбата Егист на Атрида съпруга законна

грабна, а него погуби, когато в родината дойде.

Ние го предизвестихме за неотвратимата казън

(беше ни пратеник Хермес, сразителят зорък на Аргос),

да не убива мъжа, да не му похищава жената,

че за Атрида отплата Орест ще потърси, когато

вече съзрял закопнее за своята мила родина.

Ние напразно вещахме чрез Хермес! Отблъсна в сърцето

този разумен съвет, но за всичко Егист бе наказан.“

Тъй му отвърна Палада, на Зевс совооката щерка:

„О всемогъщи наш татко Крониде, властител върховен!

Истина, той си заслужи напълно такава погибел.

Нека така да погине и всеки подобен злосторник!

Но ми более сърцето за мъдрия мъж Одисея.

Клетникът страда, отдавна разлъчен от своите близки

в остров, стаен сред вълните далеч като пъп на морето.

В острова, с гъсти дъбрави обрасъл, живее богиня —

щерка на страшния Атлас, що знае навред из морето

тъмните бездни и яко подпира онези огромни

стълбове, дето делят от небето високо земята.

Щерка му пленник държи Одисея злочест безутешен.

Тя го възпира и с думи вълшебни омайва гальовно,

свидна Итака дано да забрави. Бленува напразно

той пък да зърне дима, от земята му родна възнасян,

и за смъртта си неспирно копнее. Не се ли препълва

с мъка сърцето ти, Зевс олимпийски? Нали Одисеи ти

жертви за милост принесе край кораби вити ахейски

в ширната Троя? Защо си, Кронионе, тъй непреклонен?“

Тъй и отвърна Кронид, събирачът на облаци тъмни:

„Странни слова излетяха, о дъще, из твоите устни!

Мога ли аз да забравя за миг Одисея божествен —

с ум сред мъжете личи и принасяше толкова жертви

нам — боговете, които владеем небето безбрежно.

Не! — Посейдон земедържец без отдих враждува с героя —

гневен, задето лиши от окото едничко циклопа.

А Полифем исполинът по своята сила преваря

всички циклопи. Роди го свещената нимфа Тооса,

щерка на Форкин, що бди над морето, шумящо безспирно.

Някога я овладя Посейдон в пещера полуздрачна.

Ей затова Посейдои земедържец, макар че не иска

сам да погуби героя, го тласка далеч от Итака.

Нека сега на Олимп боговете задружно помислим

как Одисей да се върне дома. Посейдон пък ще трябва

вече гнева си да спира. Че може ли той да воюва

тъй самоволно едничък против боговете всевечни?“

Тъй му Атина отвърна, на Зевс совооката щерка:

„О всемогъщи наш татко Крониде, властител върховен!

Щом е наистина днес на безсмъртните вече угодно

своята родна земя Одисеи многоумен да види,