Омир - Одисея

нека вестителят Хермес, сразителят зорък на Аргус,

в остров Огигия бързо да иде и да възвести там

нашата воля свещена на гиздавокосата нимфа.

Нека се върне дома си героят, кален в изпитните.

Аз пък в Итака ще сляза и там на сина Одисеев

с гняв ще изпълня сърцето и смелост ще влея в духа му,

да събере на съвет той ахейците къдравокоси

и да разгони тез нагли женихи, които му колят

сбраните вкупом овци, бавноходите бици рогати.

После да иде той в Спарта, оттам в песъчливия Пилос,

вест от мълвата да чуе — кога се завръща баща му,

та да разцъфне за него сред хората слава велика.“

Рече тъй и на нозете си върза вълшебните златни

вечни сандали, които я носеха и над вълните,

и над земята безкрайна с гальовния лъх на зефира.

Бойното копие взе си, заострено с меден завършек,

яко и мощно, с което сразява пълчища от войни,

щом разгневена се вдигне на бога могъщ дъщерята.

От олимпийския връх като вихър се спусна Палада,

та озова се в Итака до портата на Одисея —

тъкмо пред прага на двора, в десницата с копие медно.

Образ на странник, на Ментес, тафийския вожд, бе приела.

Вътре Атина завари събрани женихите нагли.

Местеха пулове те и сърца веселяха безгрижно

там върху кожи от бици, които сами са заклали,

а покрай тях глашатаи и роби чевръсти сновяха.

Смесваха вино с вода във дълбоки стакани едните,

другите с гъби шупливи почистваха сръчно софрите

я върху тях пред мъжете деляха камарите с мръвки.

Пръв Телемах боговиден съгледа богиня Палада.

Той сред женихите мълком седеше с душа нажалена.

Мислено виждаше ясно родителя свой благороден —

най-сетне как се явява, женихите как той разгонва,

с почит отвред ограден, над имота си как заповядва.

Тъй сред женихите, в мисли унесен, съзря той Атина,

спусна се право към входа засрамен, че толкова дълго

гост е принуден на прага да чака, пристъпи към нея

бързо, подаде десница и медното копие грабна.

Пръв Телемах заговори и рече словата крилати:

„Поздрав на теб, чужденецо! При нас ти за пир ще останеш.

Своята нужда ще кажеш, когато ни гозбите вкусиш!“

Рече така Телемах и поведе богиня Атина.

Заедно с нея щом влезе в обширния дом Одисеев,

якото копие взе и го сложи пред стройна колона

вътре в хранилище, гладко излъснато, дето и други

копия на Одисей, непреклонен в бедите, стояха.

После заведе Атина до трона, прекрасно изписан,

ленена тъкан постла, под нозете й столче постави.

Седна в кресло пъстроцветно до нея, далече от други,

странникът да не попадне в съседство с надменна трапеза,

та отегчен да отблъсне храната сред страшната глъч, и

вест да потърси за своя отдавна отсъствуващ татко.

Ето робиня донесе пред тях върху сребърен поднос

златен прекрасен кърчаг със студена вода за ръцете,

после поля им самата и гладка трапеза подаде.

Хляба пък сложи пред тях икономката достопочтена,

ястия пищни със радост подбрала от всички запаси.

Бързо дойде разпоредник, блюда нависоко понесъл

всякакви, златни стакани самият на масата тури,

а глашатаят без отдих разливаше в чашите вино.

В залата шумно тогава женихите нагли нахлуха

и по кресла и столове насядаха те — върволици.

Редом слугите поляха на всички ръце да измият,

и на камари в панерки донесоха хляба робини,

млади момци им наляха догоре стаканите с вино.

Мигом пресегнаха те към готовите мамещи гозби.

Щом като своята жажда и глад утолиха напълно,

нова наслада горещо в сърцата си те пожелаха —

песни с китара и танци, украса на всяка гощавка.

Ей глашатаят подаде звънливата лира на Фемий,

Пееше той по принуда сред тези безсрамни женихи.

Звънна по струните Фемий и почна пленителна песен.

Към совоока Атина тогаз Телемах се обърна,

леко главата си сведе към нея, та друг да не чуе:

„Странниче скъпи, дали ще се сърдиш на моите думи?

Гледай, едничка са грижа на тези китара и песни.

С леко сърце разпиляват безплатно имота на оня,

белите кости на който изгниват далече по суша

на дъждовете или ги подмятат вълни по морето.

Ех, да го бяха видели, че идва отново в Итака,

щяха да искат да бъдат нозете им много по-бързи,

нямаше тука да грабят и злато, и дивни одежди.

Но той погина, застигнат от орис злощастна.

Утеха нам не остава, дори ако някой роден на земята

каже, че той ще се върне. Помръкна денят му възвратен!

Но откровено кажи ми и нищо не скривай от мене!