Омир - Одисея

Там се запъти за отдих, отдаден на множество мисли.

С пламнали факли пред него вървеше усърдната стара

Евриклея, на Оп дъщерята, сина на Пизенор.

Беше я купил Лаерт преди време със свое имане

в нейната цъфнала младост — за двадесет бика. В палата

той я ценеше наравно със свойта почтена съпруга,

но да не сърди жена си, легло не поделяше с нея.

С пламнали факли вървеше тя близо. От всички робини

най го обичаше тя, че го гледаше още от детство.

Щом той отвори вратата на крепката зидана стая,

седна въз своето ложе, съблече си меката дреха

и я предаде в ръката на вярната стара робиня.

Тя пък хитона по гънки надипли и леко приглади,

та до леглото, с резба украсено, на гвоздей провеси

и незабавно излезе, затвори след себе си бързо

дверите с сребърна кука и с ремък резето притегна.

Цяла нощ там Телемах на леглото под овнешко руно

мислеше само за пътя, по който го тласка Атина.

Щом се пробуди Зора розопръста, родена от зрака,

стана от своето ложе любимият син Одисеев,

сложи си дрехата, меча изострен през рамо преметна

и на нозете си бели привърза блестящи сандали.

Прага прекрачи тогава подобен на истински бог и

даде веднага повеля на своите гръмки херолди

да призоват на събрание с вик дългокосите гърци.

Гръмко ги те призоваха и бързо се стекоха всички.

След като шумно тълпата от хора изпълни площада,

тръгна и той за съвета, със медното копие в длани.

Сам не вървеше. Зад него притичваха псета две бързи.

С божески блясък зареше лика му Атина Палада.

Ахваха всички мъже, като гледаха как той пристъпя.

Сториха старците път и той седна въз трона си бащин.

Пръв пред събраните почна речта си героят Египтий.

Беше той сгърбен от старост и много изпитал в живота.

Антиф, безстрашният момък, му беше любимата рожба.

Той с Одисей богоравен за конеобилната Троя

с кораби вити отплава, но него последен циклопът

там в пещерата дълбока разкъса за стръвна гощавка.

Трима той имаше още. От тях Еврином със женихи

буйстваше. Другите двама работеха вън на полето.

Но не престана да жали Египтий покойната рожба.

Старецът в сълзи за него започна така да нарежда:

„Чуйте, мъже от Итака, словата, които ви казвам!

Нито събрание, нито съвет се е свиквал, откакто

с кораби вити отплава оттук Одисей богоравен.

Кой ни е днес призовал? В затруднение кой се намира?

Момък ли в цъфнала сила, в години на зрелост ли някой?

Някаква вест ли е чул, че войска се задава, та иска

точно вестта да разкаже, която е първи научил?

Или желае съвет да предложи за благо народно?

Честен безспорно е той и хвала му. Дано от Кронион

щастие пълно получи, сърцето му както копнее.“

Рече така. И речта му зарадва сина Одисеев.

Повече той не седя, пожела да говори веднага

и сред площада застана. В ръката му скиптъра сложи

там глашатаят Пизенор, изкусен в съветите мъдри.

А Телемах се обърна към стареца първом и рече:

„Този мъж, старче, е близо. Сега ти ще чуеш за него.

Аз ви събрах, че за мене е мъката най-непосилна.

Нито съм някаква вест аз дочул, че войска се задава,

та за вестта да разказвам, която съм първи научил,

нито за благо народно желая съвет да предлагам.

Не, а за моята мъка! Нещастия две сполетяха

нашата къща. Едното: загубих баща благороден,

който над всички ви тука царуваше с бащина обич.

Втората мъка е много по-тежка, от нея домът ни

скоро съвсем ще пропадне, имотът ще бъде разсипан.

Моята майка задирят противно на нейната воля

дръзки женихи, потомци на знатните вождове наши.

Нямат те смелост да идат в дома на баща й Икарий,

той дъщеря си обична, с богата прикя надарена,

да отдаде по угода на този, когото хареса.

В нашето жилище те на тълпи всекидневно нахлуват,

колят безбройни волове, овци и кози угоени,

вечно пируват и пият искрящото вино без срама.

Нашият дом се пилее, защото сега в него липсва

мъж като моя баща Одисей да отблъсне бедата.

Ние без него не можем сега да се справим със тях, а

после без всяка защита ще бъдем достойни за жалост.

Само да имах аз сила, наистина бих ги прогонил!

Ето неща нетърпими се случват. Съвсем недостойно

рухва домът ни. Нима съвестта ви не ще възроптае?

Срамно поне да ви стане пред близките хора, народи

дето край нас обитават. И от боговете се бойте