Омир - Одисея

с тази мелодия тъжна, че тя ми разкъсва сърцето.

Мене съдбата ориса да страдам така непосилно:

в спомени вечно копнея за скъпия лик на съпруга,

който се слави далеч по Елада и още по Аргос.“

А Телемах разсъдливият тъй й отвърна веднага:

„Майко, защо на певеца любим запрещаваш да пее

туй, що в сърцето му блика? Не са ни виновни певците,

Зевс е едничък виновен, че той вдъхновение праща

на възвишените хора по собствена воля. На Фемий

ти не сърди се, че пее за злата съдба на данайци.

Ето пред всичките песни най-гръмка възхвала намира

винаги песен, която звучи за слуха като нова.

Сдържай сърцето си ти и послушай гласа на певеца.

Сам Одисеи не загуби деня на завръщане в къщи —

паднаха с него край Троя и множество други герои.

Горе отново върни се и своите работи гледай —

хурката, още и стана, нареждай на всички робини

ревностно там да се трудят. Речта на мъжете подхожда,

главно на мене, че аз заповядвам над цялата къща.“

Смаяна майката тръгна обратно към своите покои

и си премисли дълбоко разумната реч на сина си.

Щом пък в покоите горе възлезе със двете робини,

за Одисея, съпруга жадуван, рида тя, додето

сладостен сън й Атина разля върху морните клепки.

В същото време шумяха женихите в хладната зала —

сластно желаеше всеки легло да дели с Пенелопа.

А Телемах разсъдливият тези им думи изрече:

„Чуйте ме, дръзки женихи на моята майка обична!

Нека изпитаме днес от гощавката чиста наслада!

Шумната глъч прекратете, защото певец като него

пълни душата със сладост, на бог той е равен по песен.

Но призовавам ви утре в зори за съвет на стъгдата,

там да ви кажа пред всички в лицето аз своята дума:

вън от палата веднага! Търсете си пиршества други!

Ваши богатства пилейте, сами се канете взаимно!

И ако по е приятно за вас, ако по е угодно

само неволник един да съсипвате тъй своеволно,

хайде рушете! Но зов до всевечните аз ще отправя,

та начаса да ви Зевс отмъсти за делата позорни.

Знайте, че всички тогаз ще загинете в къщи мърцина.“

Тъй им надума. И всички женихи прехапаха устни,

смаяни от смелостта и от думите на Телемаха.

Но Антиной, на Евпейта синът, му така отговори:

„Сигурно теб, Телемахе, сами боговете подучват

тъй да се перчиш и тъй горделиво пред нас да говориш.

Само дано над Итака, от морски вълни обградена,

Зевс не даде да царуваш, макар че е твое наследство.“

А Телемах разсъдливият с тия му думи отвърна:

„Ти, Антиное, дали ще се сърдиш на моите думи?

Чуй! Ако Зевс отреди да царувам, приемам с готовност.

Мислиш ли ти, че това е за хората най-неприятно?

Та да царуваш нима е противно? В чертога си царят

бързо натрупва богатства, на почит е той сред мъжете.

Но без съмнение има в Итака, с вълни обградена

властници още мнозина ахейски — и млади, и стари

Цар изберете от тях, ако днес Одисей е загинал.

Аз пък оставам единствен стопанин над нашата къща,

също над робите, що Одисей завоюва за мене.“

А Евримах, на Полиба синът, на това отговори:

„Знай, Телемахе, таят боговете от взора човешки

кой ще поеме властта над ахейците в остров Итака.

Своето ти ще запазиш, ще властвуваш сам у дома си.

Надали някой ще дойде да граби насила от тебе

твоите имоти, додето Итака мъже населяват.

Но аз желая, младежо, за странника да те попитам:

кой и къдешен е гостът? Коя е страната му родна?

Де се намира родът му и орната бащина почва?

Може би вест ти донесе, че татко ти вече се връща,

може би иде в Итака по своите собствени нужди?

Толкова скоро побягна, съвсем не почака да свържем

с него познанство. Но явно, не беше видът му незнатен.“

А разсъдливият син Одисеев така му отвърна:

„Не, Евримахе! Не ще се завърне в палата баща ми!

Вече не вярвам на вести, отдето и те да дохождат,

нито желая да слушам поличби, макар че ги търси

моята майка — тя вечно в чертога гадатели вика.

Гостът, когото видяхте, е бащин приятел от Тафос.

Ментес го всички наричат, а цар Анхиал му е татко.

Слави се той, че владее над веслолюбивите тафци.“

Рече така Телемах, но познал бе богинята вечна.

Танца и бодрите песни женихите пак подкачиха

и веселяха се с вино в очакване вечер да дойде.

Тъкмо се тъй веселяха, и тъмната вечер се спусна.

Станаха всички тогава да идат дома за отмора.

А Телемах се отправи към своята стая висока,

дигната в ширния двор върху място, за взора открито.