Омир - Одисея

Кой си? Отде си? Градът ти къде е? Кои са баща ти,

майка ти? Кораб какъв те доведе? С кои мореходци

в наша Итака доплава? Пред другите как се зовяха?

(Ти не си тука по суша пристигнал, от всичко е ясно.)

Още това извести ми открито, добре да го зная:

пръв път ли идеш ти тук, или вече си бивал в Итака

гост на баща ми? Нерядко спохождаха нашата къща

странници разни, със всички обичаше той да общува.“

Тъй му отвърна сега совооката дева Атина:

„Всичко това ще разкрия пред тебе съвсем откровено.

Ментес наричат ме всички, а цар Анхиал ми е татко.

Славя се аз, че владея над веслолюбивите тафци.

Тука пристигнах сега аз на кораб със своите другари

и по море винобагро към чужди народи пътувам.

Мед ще подиря в Темеза, а нося блестящо желязо.

Бързия кораб оставих в полите на Нейон гористи,

в залива Рейтрос ме чака — далеч от града, край полето.

Аз се гордея, че още от древност бащите ни свързват

връзки на гостоприемство. Когато споходиш Лаерта,

този герой престарял, ще узнаеш от него ти всичко.

Вече той, казват, не ходел в града, а си бремето влачел

вън на полето с ратайка старица, която му носи

ястие, още и вино, кога му изтегнат нозете,

след като дълго е ходил по ръта на своето лозе.

Аз пък пристигнах, дочул от мълвата, че вече е в къщи

татко ти. Но боговете навярно сред път са го спрели.

Вярвам, не е на земята умрял Одисей благороден,

още живее героят, изгнаник сред морската бездна,

в остров, стаен сред вълните далече. На хора свирепи,

варвари диви, той в плен е попаднал и страда в неволя.

Но ще предскажа на тебе това, що в душата ми влагат

днес боговете всемощни, и то ще се сбъдне без друго —

вярвам, макар че не съм ясновидец и птицегадател.

Дълго той няма далеч да остане от мила родина.

Пак ще се върне, дори да му сложат железни вериги.

Твоят баща находчив ше измисли все някаква хитрост.

Но откровено кажи ми и нищо не скривай от мене.

Толкова снажен, нали си рожденият син Одисеев?

Чудно приличаш на него в лицето, в очите искрящи.

Ясно го помня, на гости един друг си ходехме с него

още преди да отплава за Троя, където и други

най-отличени аргейци се втурнаха с кораби вити.

Но след това Одисея не срещах, ни той ме е срещал.“

А разсъдливият син Одисеев така й отвърна:

„Всичко пред теб, чужденецо, съвсем откровено ще кажа.

Моята майка разказва сега, че съм син Одисеев.

Сам аз не зная. И кой ли със сигурност знае рода си?

Все пак желая да бъда наистина син на щастливец,

който сред своя имот ще достигне до старост дълбока.

Но като искаш да знаеш, от всичките жители земни

най е злощастен сега според хората моят родител.“

Тъй на това отговори на Зевс совооката щерка:

„Не! Боговете не искат за бъдните дни да остане

твоят род жалък, щом син като тебе роди Пенелопа.

Но извести ми сега и не скривай ти нищо от мене:

таз веселба и тълпата що значат? Защо ти са нужни?

Пир или сватба уреждаш? Не е то забавна гощавка.

Мен ми се струва, в дома ти безчинствуват гостите нагло.

Всеки порядъчен мъж яростта си не ще овладее,

тук ако дойде и види туй тяхно позорно държане.“

А разсъдливият син Одисеев така й отвърна:

„Страннико, щом като питаш, то аз ще ти кажа открито:

някога беше домът ни препълнен с богатства и тачен

беше от всички, когато живееше тука баща ми.

Но боговете в гнева си са вече отсъдили друго,

този герой в непристъпна тъма от очите на всички

скриха. Не щях да жалея смъртта му дотолкова много,

паднал да беше в земята троянска със ратни другари

или в ръцете на близки, когато завърши войната.

Гробна могила над него ахейците щяха да вдигнат,

щеше синът му навеки сред слава велика да грее.

Но похитен е той вече безславно от харпии бесни.

Тръгна, изчезна, забравен от всички, а мене остави

в сълзи потънал и в скръб. Но не жаля аз само за него.

Ах, боговете и други тревоги на мен причиниха:

всички, които владеят различните острови тука —

първите хора на Сама, Дулихий, гористия Закинт,

всички, които сега управляват Итака скалиста,

искат на моята майка ръката и грабят имота.

Нито отблъсва тя явно такава омразна женитба,

нито й силите стигат да вземе решение твърдо.

Те пък пилеят имота, а сетне и мен ще погълнат.“

С мъка голяма така му отвърна богиня Палада:

„Клетнико, как се нуждаеш сега от баща си далечен

тежка ръка да стовари връз тези безстидни женихи!