Омир - Одисея

Ех, да се върнеше днеска и тук да се спреше пред прага

с копия две във ръцете, заварден със шлема и щита!

Тъкмо такъв го съгледах аз първия път у дома ни,

щедро когато сред пира тешеше сърцето си с вино.

Беше дошъл от Ефира — от Илос, сина на Мермера.

Там Одисей бе отплавал на кораба свой бързоходен,

смъртоносна отрова да търси, с която да може

медни стрели да напойва. Отказа отровата Илос —

че се боеше в душата си от боговете всезрящи.

Моят баща му я даде от искрена обич и дружба.

Ех, да се беше такъв Одисеи пред женихите мярнал,

щеше да стори живота им кратък и брака им горък!

Но боговете блажени дълбоко в сърцата спотайват —

той за страхотната мъст дали в своята къща ще дойде,

или пък не. А на тебе предлагам сега да помислиш

как от палата далеч да прогониш тълпата женихи.

Слушай какво ще ти кажа и смело пристъпяй към дело:

утре повикай в зори на съвет вси герои ахейски,

всичко яви им и нека свидетели са боговете.

Искай да се разотидат женихите по домовете

и ако твоята майка желае повторна женитба,

нека си иде обратно в дома на баща си всевластен.

Там да приготвят тогава женихите нейната сватба

с много женитбени дари, прилични за щерка обична.

Тебе съветвам пък мъдро, дано да ми чуеш съвета:

двайсет гребци нагласи върху най-издръжливия кораб,

бързай тогава да дириш баща си, отдавна изчезнал.

Все ще дочуеш за него от смъртен или от мълвата —

тя е вестител на Зевса и шепне словата му вредом.

Първом ти в Пилос иди да разпиташ великия Нестор,

в Спарта оттам потърси златокъдрия цар Менелая,

който се върна последен от вси меднобронни ахейци.

Чуеш ли там, че е жив твоят татко, че той се завръща,

мъката твърдо понасяй година, но пак го дочакай.

Чуеш ли там, че е мъртъв, че живите той е напуснал,

бързо върни се обратно в обичната своя родина,

гробна могила му тук насипи с дарове погребални,

както е редно, тогава склони Пенелопа за брака.

След като всичко изпълниш и всичко щастливо завършиш,

виж, помисли, до ума и сърцето си ти се допитай

как до един да изтребиш женихите в твоите чертози —

с хитра измама или пък открито със сила. На тебе,

възраст момчешка надрасъл, детински игри не приличат.

Знаеш, че в целия свят се прослави Орест богоравен,

щом отмъсти на Егиста, коварния отцеубиец,

дето лиши от живота прочутия негов родител.

Но и на тебе прилича, мой друже, тъй снажен израсъл,

да се покажеш безстрашен, та внуците да те прославят.

Време за мене настана при бързия кораб да ида.

Моите спътници чакат и може би вече роптаят.

Имай за другото грижа ти сам и помни що ти рекох.“

А разсъдливият син Одисеев така й отвърна:

„Виждам, говориш пред мене, приятелю, с обич сърдечна

както баща пред сина си, и няма това да забравя.

Само за малко почакай, макар и да бързаш за пътя.

Първом се тук изкъпи, наслади си със свежест сърцето,

весел към кораба после ще тръгнеш, когато ти

връча скъп и прекрасен подарък за спомен от нашата дружба,

както приятеля-гост домакинът приятел дарява.“

А совооката дева Атина така му отвърна:

„Не, не задържай ме вече, аз искам веднага да тръгна.

Скъпите дари, които в сърцето си ти ми отреждаш,

щом се завърна, тогава ще взема, дома да ги нося

спомен от тебе, а равни и аз ще ти връча тогава.“

Тъй му богиня Атина издума и бързо изчезна —

вън излетя като птица незрима, на него пък вдъхна

сила и смелост в гърдите и той за баща си обичен

още по-ясно си спомни. А щом се размисли дълбоко,

смаян досети се той, че е с някой небесен беседвал.

И към женихите тръгна тогава мъжът богоравен.

Песен редеше пред тях песнопоецът славен.

Безмълвно слушаха седнали всички за пътя обратен от Троя,

който Атина Палада отсъди за гръцките войни.

В горните свои покои дочу вдъхновената песен

и Пенелопа дори, на Икарий разумната щерка.

Спусна се тя неудържно надолу по стръмната стълба,

но не сама — подир нея вървяха две нейни робини.

Щом пред женихите долу жената божествена слезе,

спря се безмълвна пред прага на залата, зидана яко,

двете ланити закрила със светлото було, а редом

вдясно до нея застана робиня, а друга отляво.

Рече през сълзи така на певеца прочут Пенелопа:

„Фемие, толкова други пленителни песни ти знаеш

за богове и герои, които певците възславят —

я ми запей ти от тях пред събраните тука и мълком

нека те виното пият. Но повече ти не мъчи ме