Омир - Илиада

Жреците били изпращани често като посредници.

Одисей и Аякс Теламонов.

Убийството се смятало за провинение само пред близките на учителя, а не и пред държавата. Близките на убития можели да простят на убиеца срещу откуп.

Гостоприемството било под върховната защита на Зевс.

Воините се намятали с кожи от диви животни, за да се предпазват от дъжд и студ. Менелай и Парис се покриват с кожи от пантера (X, 29 и III, 17), а Долон — с кожа от вълк.

Несторовият син Тразимед бил началник на нощната стража (IX, 31).

Старите елини се обръщали към хората обикновено със собственото и бащиното им име: Ахил Пелеев, Нестор Нелеев и т. н.

Според древните вярвания орисниците определят съдбата на всеки човек при неговото раждане (XXIV, 210).

Аякс Ойлеев.

Аякс Теламонов.

Корабите на Аякс Теламонов и на Идоменей се намирали на края на лявото крило на стана.

Мерион и Тразимед са допуснати до съвета като водачи на стражите.

В Омирово време чернорунните овце се ценели повече от белорунните, а в християнско време — обратно.

Атина покровителствува особено Одисей и Диомед.

Древните елини разделяли нощта, както и деня, на три равни части и три пъти се сменявали стражите на пост: от 18 до 22, от 22 до 2 и от 2 до 6 часа.

Всъщност това била удобна кожена шапка, която прилягала плътно към главата и подхождала за разузнаване, понеже нямала гребен, който да блести.

Шлемът дълго време бил смятан за поетическа измислица, понеже е много оригинален. След микенските разкопки обаче е намерен подобен шлем, датиран към XV век преди н. е.

Когато гадаели чрез птици, заставали с лице към север. Дясната им страна била на изток, а лявата на запад — съответно към изгрева и към залеза (мрака), затова появата на птица отдясно била смятана за благоприятна.

Тидей участвувал в похода на Седмината против Тива заедно с Адрас и Полиник, когато в Тива царувал Етеокъл. Тидей бил изпратен при Етеокъл да го предума да предаде царската власт за една година на брат си Полиник. След като Етеокъл отказал, Тидей извикал на единоборство мнозина тиванци и ги победил. Разсърдените тиванци му устроили засада, но той избил всички с помощта на Атина (IV, 376–399).

Омировите герои не са яздили конете, а са ги впрягали в колесници.

Според едни тя носи егида, според други — факел или меч, а според трети поетът има пред вид небесната дъга.

В древността смятали небесната дъга за божествено знамение.

Звездата Сириус, която поетът нарича «между звездите най-светла, но лоша поличба вещае» (XXII, 30).

Това е времето на втората закуска, която правели към 10 часа преди обед.

Менелай и Одисей в началото на войната отишли в Троя да склонят троянците да върнат Елена с всички нейни богатства и гостували на Агенор (III, 205 и следващи).

Ифидамант бил женен за сестра на майка си, както и Диомед (V, 412).

Поясът бил украсен със сребърни пулове.

Древните смятали, че човек се състои от дух, душа и тяло, а животните — само от душа и тяло.

Шлемът завършвал с кухо приспособление като тръба, в което поставяли качулката. Някои тълкуват епитета «снабден с дупки за гледане» — понякога шлемът покривал цялата глава и имал отвори за очите.

Нестор и Махаон.

Преводът «вино» е твърде условен, понеже питието било от вино, стрито сирене и ечемичен булгур или брашно. Според Г. Мистриотис то наподобявало боза.

При направените разкопки в четвъртия пласт на древна Троя е намерена подобна чаша.

Прамнийско вино — вероятно по име на местност в Кария или на остров Икар.

Омир не споменава колесница с четири коня. Някои допускат, че в случая поетът има пред вид Олимпийските игри, които ставали в Олимпия (в Елида, област в Северен Пелопонес).

Ктеат и Еврит, наричани още Молиони — синове на майка Молиона. Това е единствен пример у Омир за родово име по майчина линия.