Омир - Илиада

Борей бил сърдит на Херакъл, понеже погубил синовете му.

По съвета на Атина бил направен дървеният кон, за който се говори в «Одисея» (VIII, 493 и следващи) и в «Енеида» (II, 15–20).

Старите тълкуватели съобщават, че Ахил разрушил двадесет града.

Наследявали имота и властта първородните мъжки деца.

В Омирово време нямало морски сражения. Когато корабите доближавали неприятелски бряг и били възпирани да стоварят войските си, започвала битка: едните от брега, а другите от кораба. В «Илиада» под морски битки се разбират именно такива сражения.

Тази мисъл звучи като сентенция и боен призив. Тя се среща и у други гръцки и латински поети; Калин (I, 6), Тиртей (X, 1 и 13), Симонид (103, 3), Хораций («Стихотворения», III, 2, 13) и др.

Конските косми на качулката на шлема били често боядисвани с червена боя.

Преди това поетът не съобщава за изпращане на такъв облак.

Един лакът бил дълъг около 50 см. Копието, значи, е било дълго към 11 метра.

Брадвите и секирите били с две остриета, а рядко и с едно острие. В Омирово време служели предимно за сечене, а като бойно оръжие се употребявали рядко.

Пейката била за гребците или за кормчията. Една стъпка като мярка за дължина била равна на 30 см.

Песента описва подвизите на Патрокъл и неговата смърт.

Аякс и Хектор, които се сражават на кораба на Протезилай (XV, 705).

От това място се прави заключение, че мирмидонците били към 2500 души.

Реки, които събират водите си от дъждовете.

В град Додона Зевс имал прочут храм. Пеласгите били приморско племе.

Жреците живеели като отшелници и не си миели нозете.

Ионийците носели дълги хитони и се препасвали с пояс, а ликийците имали къси хитони и не се препасвали.

Ялмен бил син на Арес, Менестий — на речния бог Сперхей, Евдор — на Хермес, Ахил — на Тетида, Еней — на Афродита.

Знамение с кървави капки предвещавало смърт.

В онова време царете имали и съдийска власт.

Медният Арес — понеже бил облечен в медни доспехи.

Воловете разпрягали по пладне и вечер. В случая се има пред вид първото разпрягане.

Древните вярвали, че умиращите имат пророчески дар.

Тази сентенция се среща и у други поети (Хезиод, „Дела и дни“, 216; Платон, „Пир“, 222; Ливий, „От основаването на Рим“, XXII, 39 и др.).

Под „голо тяло“ или „гол труп“ в епическата поезия се разбира тяло, от което са смъкнати доспехите.

Главк не знае, че тялото на Сарпедон е запазено от Аполон и пренесено в Ликия (XVI, 666–683).

Според мита съдбата решила Троя да не бъде съборена от Патрокъл.

Конете на Ахил били родени от бог и притежават човешки качества.

Зевс спуща облак около сражаващите се за трупа на Патрокъл (368–371).

Антилох предава доспехите си на коларя, за да може да тича по-бързо.

Антилох е син на Нестор от Пилос. Пилосци са негови подчинени.

За трупа на Патрокъл.

Патрокъл е локриец. Поетът го нарича мирмидонски герой, понеже се сражава заедно с мирмидонците.

Удряли гърдите си в знак на скръб.

Гневът се сравнява с мед, защото гневният човек изпитва наслада от отмъщението.

Древните палели огньове, за да задушават враговете си. Нощните огньове обаче били сигнални.

Бойните тръби били известни на Омир (XXI, 388), но героите му не си служат с тях, а викат с глас.

Омир рядко описва противоестествени явления както в случая. В „Одисея“ (XXIII, 243–245) Атина продължава нощта, за да останат по-дълго време заедно Одисей и Пенелопа.

Епитетът в оригинала е „хубавогрив“ или „с хубава брада“. Понеже Омир употребява една дума за лъв и лъвица, в случая епитетът не подхожда за лъвица, която няма голяма грива.

Одисей, Аякс и Феникс (IX, 168–169).

Описанието на щита е предмет на много тълкувания още от най-старо време. Щитът е поетическа фикция.