Емилио Салгари - Последните дни на Картаген

— Как? — извика един висок побелял воин, който бе излязъл ненадейно с Гако. — Хирам е пак в ръцете на картагенците?

Сидон се обърна и изгледа говорещия с въпросителен поглед.

— Ах! — извика той радостно. — Ти си началникът на наемните легионери, които сториха такава голяма услуга във вилата на Герман. Тогава ти му даде възможност благополучно да избяга от залата. Но кажи ми, благородни вожде, как и защо се намираш на кораба на моя другар Гако?

— Добре знаех, че след моята намеса в полза на Хирам Герман няма да ме пощади. И понеже съм свободен наемник, необвързан нито с отечество, нито с лични причини, реших, че по-добре ще бъде да се простя с Герман и картагенската република и да предложа меча си на този, който се нуждае повече от него.

— Слушай, доблестни човече — с вълнение извика Сидон, — ти няма да оставиш Хирам, който може би е още жив, в ръцете на тъжната участ, без да се опиташ втори път да го спасиш.

— Аз и моите дванадесет човека сме на твоите услуги — просто отвърна вождът.

— О, велики Мелкарт! — извика Сидон, като вдигна ръце към небето. — Убедих се, че никога не забравяш хората, доверили своя живот на свободните вълни, от които си се родил ти, о, божествени?

— А разполагаш ли и ти с хора? — попита воинът, който си беше предложил услугите.

— Десет човека! — отвърна Сидон, — но с групата, която ми даваш, ще сме достатъчно силни, за да се опитаме да освободим нашия господар. Сега да изчакаме нашите разузнавачи, за да видим какви известия ще ни донесат.

После се обърна към владелеца на кораба:

— Е, Гако, надалеч ли си тръгнал да пътуваш?

— За Иберия. Там ще продавам оръжие и вази, с които е пълен корабът ми.

— Можеш ли да ми отстъпиш една от лодките си? На теб тя няма да ти е потребна, а на нас ще бъде по-необходима, ако стане нужда да се върнем в Картаген.

— Вземи каквото искаш — отвърна Гако. — Аз ти дължа живота си и всичко, което имам, е твое. Ако стане нужда, и животът ми е на твое разположение.

— Не, не, приятелю — възрази Сидон, — такава голяма жертва няма да приема. Ще ми бъде напълно достатъчна една малка лодка. Върни се на кораба си и ми изпрати лодката с обещаните от този човек хора.

Другарите се разделиха и след малко на крайбрежния пясък стоеше отряд от стройни и здрави нумидийци, готови да попълнят малката дружина на стария кормчия.

Вест за Хирам дойде едва след половин ден. Единият от пратените нумидийци се върна запъхтян и облян в пот.

— Нашият господар е жив! — прохриптя той, едва поемайки дъх.

Вик на радост посрещна това съобщение.

— Жив — продължи нумидиецът, — но както разбрах — ранен.

— Е — весело отвърна Сидон, — това не е голяма беда. Господарят не е такъв човек, че да умре от каквато и да е рана. А узна ли къде се намира сега?

— Да. Заключен е в крепостния затвор. Рибарите, които са го видели отблизо, ми го описаха така подробно, че е невъзможно да се излъжа. Какво е станало с другите от кораба — не можах да разбера — довърши нумидиецът, изтривайки потно чело.

— Значи нашият господар е заключен в крепостта — замислено каза кормчията. — Това прави нещата съвсем объркани.

— Не се безпокой, братко — каза дошлият с Гако воин, Тала, като сложи ръка на рамото му. — За щастие преди два часа бях на служба в тази крепост и не само че познавам отлично целия затвор, но имам представа и за тайните входове в него. Следователно спасяването на Хирам ще бъде твърде лесно.

В този момент от гората се показа и вторият разузнавач, потънал и той в прах и пот.

— Господарят е жив! — извика той още отдалеч.

— Знаем — отговори Сидон. — А сега, другари, живо на работа. Предупреждавам ви, че не всичко ще върви така гладко, както досега.

Времето измина мина в приготовления. През нощта всичко беше готово и отрядът на Сидон потегли, криволичейки през острова към полуразрушената кула.

— Стой! Пред нас има огън!

Този глух възглас бе изречен от Сидон в момента, когато пълната с въоръжени хора лодка бе стигнала до входа на малкото заливче, на чийто бряг се намираше търсеният затвор.

Гребците изсушиха веслата и лодката веднага забави ход.

— Не може да бъде да ни чакат! — продължаваше да си говори Сидон. — Този огън сигурно е от някой кораб, и то, както ми се струва, доста голям.

— Този същият, който доведе Хирам тук — разреши спора новият съюзник на Сидон.

— Нищо! Напред! Ако утрото настъпи преди да сме изпълнили замисления план, няма защо да се боим от този кораб. Заливчето е достатъчно широко и спокойно можем да минем покрай него, без да бъдем забелязани.