Емилио Салгари - Последните дни на Картаген

— Да. Струва ми се, че знам — сериозно отвърна Сидон, — и още сега ще им докажа, че не съм само морски търговец.

— Прекрасно! — отговори Тала. — Но по-напред Хирам трябва да се занесе на закрито място, защото тук скоро ще завали каменен дъжд.

Сидон заповяда на двама нумидийци да занесат Хирам в една от стаите на горния етаж и единият от тях веднага да се върне. Едва се скриха двамата, един грамаден квадратен камък, хвърлен от катапулта на някоя от съседните кули, със страшна сила се удари в един от зъбците на кулата, та го разруши до основа.

— Е, Тала — започна Сидон, но в същия миг го прекъсна силен глас: „Предай се!“ — викаше снажен войник от една от кулите.

— Невъзможно е да се защитавате. Предайте се или сте загинали.

— Този много бързо погребва хората — иронично каза Сидон. — А сега трябва и ние да им отговорим.

С тези думи той взе най-близкото от сложените до катапулта ядра, нагласи го в гърлото на оръдието и внимателно се премери.

— Ето ти нашия отговор! — Ядрото със свистене проряза въздуха, очертавайки красива парабола, и вместо зъбеца на кулата, от която се говореше, се показа голямо зеещо отверстие, вдигнаха се облаци прахоляк и се чуха яростни човешки гласове.

Рой стрели, повечето от които горящи, се посипаха върху терасата. Но последната беше изградена само от камък и това оръжие бе за нея съвършено безвредно.

Насочил още от първия удар вярно оръдието, Сидон продължаваше да обстрелва кулата, заета от неприятеля, и разрушаваше един след друг пазещите площадката зъбци.

След половинчасова размяна на каменни блокове войниците на коменданта се принудиха да напуснат разбитата си крепост.

В това време Тала, който бе изчезнал за няколко минути, се обърна към нищо незабелязващия кормчия и каза със загрижен глас:

— Разбиват Долу вратата и не вярвам, че ще издържи дълго. Във всеки случай нумидийците са готови и чакат. Те ще са достатъчни, защото стълбата е тясна и по нея не могат да се качват повече от двама души.

Убеден, че на терасата всичко е наред, Тала отново слезе долу и отиде в залата, която служеше за оръжеен арсенал. Там се спря право пред стената, на която бяха окачени тетивите за катапултите и други оръжия. След като пробва няколко пъти здравината им и ги преброи, той каза полугласно: „Да!… Ако успеем да се задържим до довечера невредими, тези неща могат да ни свършат добра работа. А сега едва се зазорява!“

Внезапно под краката му се разнесе тежък грохот, заглушаващ дори рева на морето. Веднага след това влезе запъхтян войник.

— Господарю! — извика той. — Вратата е разбита.

— Е, и какво? — спокойно попита Тала. — Мисля, че моите нумидийци са там, нали? — При тези думи той откачи от стената едно тежко дълго копие и след няколко минути се намери до стълбата, върху която се водеше ожесточен бой.

— По-смело, другари — извика той към войниците си. — Щастието ни закриля. Една от кулите вече е разбита на парчета от нашия катапулт. Нейната участ скоро ще последват и другите. Дръжте се здраво. Помнете, че от вашата храброст и мъжество зависи спасението на всинца ни.

Но послушните и верни нумидийци не се нуждаеха от поощрение. Наредени по двама на всяко стъпало, с широки щитове и дълги мечове, те сипеха удари с мълниеносна бързина навред, оставайки незасегнати под щитовете си.

Разярени от упоритата съпротива на малкия отряд, крепостните защитници, повече от сто и петдесет души, събрани в коридора, на няколко пъти обграждаха непристъпната стълба и всякога се оттегляха с големи жертви. Усилията им се разбиваха в железните гърди на Таловите нумидийци като вълни в скала.

След още няколко безполезни атаки измежду обсаждащите излезе млад воин с цел да преговаря.

— Предайте се! — извика той. — Комендантът обещава на всички ви живота, ако сложите оръжието и се предадете.

— Значи се смятате за победители? — иронично попита Тала.

— Ако не се подчините веднага — продължи парламентгьорът, давайки си вид, че не е чул забележката на Тала, — тогава по заповед на нашия господар, коменданта на тази крепост, стълбата, върху която се намирате сега, ще бъде разрушена с таран и всяка възможност да се спасите ще бъде погребана!

— Е, това още не се знае! — обади се някой отгоре.

— И така, вие не сте съгласни? — попита ядосано войникът.

— Поне засега не сме разположени Да направим това — каза Тала насмешливо, — можете да го предадете на вашия комендант.

В този момент в коридора се показа блестящата медна глава на тарана, блъскан от няколко десетки космати ръце, и няколко минути по-късно тежък удар разруши част от стълбата и вдигна цял стълб от прах и каменни парчета.