Емилио Салгари - Пещерите на съкровищата

Кръв течеше по броните на двамата противници. И двамата обаче, разгорещени от борбата, сякаш не усещаха никаква болка.

Африканецът, излязъл вече от търпение, замахна за последен път към генуезеца, но противно на очакванията на всички стоманената броня издържа като по чудо. На свой ред нашият приятел се спусна към него и тежкото острие на ножа му с бързината на мълния се заби във врата на противника.

Безкрайни радостни викове се чуха от всички страни.

Главата на Тоуала, отрязана напълно от тялото, напусна досегашното си място и се търколи в краката на Иньози.

Тялото остана за миг право, все още заплашително. Кръвта струеше по прерязалите артерии. После колосът се повали на земята с тъп шум.

В същия миг безстрашният италианец, изтощен от умора и загуба на кръв, падна в ръцете на Иньози.

Двадесет дружески ръце го положиха нежно на земята, а Инфадоу напръска лицето му с вода.

Бедният ни другар бе веднага пренесен заедно с Гуд в царската колиба на Тоуала. Там свалиха бронята му и един вожд на име Фоулата, който минаваше за прочут лекар, го прегледа внимателно.

Защитен от желязната броня, безстрашният борец се бе отървал само с леки натъртвания в гърдите, причинени от брадвата на херкулесовския монарх. Обаче на рамото му зееше широка рана, повече болезнена, отколкото опасна, тъй като не бе засегната костта.

Гуд, който присъствува на двубоя, беше също изтощен, целият смазан и покрит с кървави натъртвания. Поставихме го до генуезеца.

Фоулата намаза раните на двамата с един местен мехлем, като очакваше с него да заздравеят твърде скоро. Носните ни кърпи послужиха за превръзки.

Двамата ми приятели, вече по-спокойни, макар и в треска, скоро заспаха. Аз се помъчих да постигна същото, но беше невъзможно. Цяла нощ царският дворец ехтеше от плачевните стонове на множеството ранени, които бяха пренесени от бойното поле. Много жени оплакваха отчаяно труповете на своите бащи, съпрузи, братя и синове.

При появата на деня тези викове поутихнаха малко но малко, докато най-после съвсем се изгубиха. Само кресливият глас на старата вещица Гагул още се чуваше около трупа на бившия цар.

Най-после успях и аз да затворя очи и да поспя няколко часа. Но какви сънища ме измъчваха през тази кратка почивка! Струваше ми се непрекъснато, че съм заобиколен от въоръжени със страшни ножове кукуански войници, готови да ме обезглавят. Главата на Тоуала се спускаше върху мене и ме опръскваше с кръв…

Когато отворих очи, намерих Гуд съвсем отслабнал и обзет от треска. Както знаете, през време на боя той бе наранен с брадва в крака. През време на съня превръзката му се беше изместила и раната, разкъсана отново, бе пуснала голямо количество кръв. Беше се възпалила още повече, може би от голямата горещина. Всичко това ми вдъхна сериозни опасения.

— Вие сте зле, приятелю — казах му аз.

— Да — отвърна Гуд — Проклетият дивак добре ме нареди. Не зная само дали ще бъде за дълго. Чувствувам се съвсем отпаднал от загубата на кръв. Погледнете колко е изтекла тази нощ Под леглото е образувана цяла локва.

— Оставете да се оправя аз Разбирам малко от рани.

Поисках да ми донесат студена вода, измих крака от кръвта, която се беше съсирила, съединих внимателно двата ръба на раната, намазах отгоре от местния мехлем и след това направих превръзката.

После се обърнах към генуезеца. И той беше твърде отслабнал и гореше в треска, но неговата рана не се беше възпалила и това ме успокои твърде много.

— По-добре сте, господин Фалконе — казах му аз. — Ако продължавате така, след седмица ще бъдете здрав и ще можем да продължим пътя към диамантените пещери.

— Аа! Държите ли на тях? — попита генуезецът усмихнато.

— Разбира се, господине. Ех, когато видите блестящите камъни, няма да устоите на изкушението да си напълните джобовете и вие, уверявам ви.

— Сигурен ли сте, че са толкова много?

— Разпитах вече някои от вождовете и всички ме увериха, че диамантите са толкова много, та ще можем да натоварим десет вола.

— Как ще изчислим това съкровище? — отвърна генуезецът почти с насмешка.

— Виждам, че се съмнявате.

— Не, но ще се види, драги приятелю, дали диамантите са толкова много.

— Гледайте да оздравеете, господине. А после ще видим дали са ни излъгали или не.

В този момент влязоха Иньози и Инфадоу. Като се научиха, че Гуд е много по-зле от предния ден и че господин Фалконе е твърде слаб, решиха да ги преместят в друга, по-подходяща колиба, за да не бъдат обезпокоявани от плача на жените и стоновете на стотиците ранени, събрани сега в краала.