Емилио Салгари - Пещерите на съкровищата

— Ако смяташ, че се страхувам от тебе, тиранино — викна раздразнено той, — лъжеш се!

— Господин Фалконе — казах аз, — не рискувайте живота си срещу този побеснял човек. Той няма нужда да се уверява в смелостта ви, тъй като знае, така както знаят и всички останали, че за вас страхът е нещо непознато.

— Ще се бия — повтори решително генуезецът.

— Не, скъпи приятелю — каза Иньози. — Ако ти се случи някое нещастие, не бих могъл да се утеша никога и бих плакал много. Остави тази работа за някой от вождовете или пък за мене.

— По този въпрос не отстъпвам — отвърна генуезецът упорито. — Не се страхувам от Тоуала и тъй като той казва противното, ще го убия, за да се увери.

— Добре тогава, бели брате — съгласи се Иньози. — Ще се биеш за право дело и ще победиш. Тоуала. Ето противника ти: той те чака, за да те убие.

Бившият цар скочи изведнъж и грабна оръжията си. Те се състояха от една бойна брадва и от един тежък широк нож, с който може с един замах да се отреже човешка глава.

Генуезецът, въоръжен по същия начин, излезе напред, очаквайки противника си.

Двамата бойци се гледаха няколко мига с вдигнати над глава брадви. После Тоуала пристъпи напред, предприемайки едно престорено нападение.

Генуезецът не се помръдна.

— Внимавай! — викна бившият цар. — Ще те разсека на две.

Презрителна усмивка се появи по устните на господин Фалконе:

— Струва ми се, че ти ще паднеш. Изведнъж той се спусна напред с устрем на тигър и замахна така силно, че би разсекъл даже и скала. Но едрият негър се отдръпна, бърз като светкавица, и избягна удара.

Увлечен от устрема, генуезецът загуби равновесие след толкова силния замах. Помислихме, че е загубен, и от гърдите ни се изтръгна вик на безкраен ужас, когато видяхме, че Тоуала се спуска върху него, за да разбие черепа му, преди да се е изправил на крака.

Брадвата на африканеца се спусна бързо, но генуезецът бе чул виковете ни и инстинктивно се бе хвърлил настрана, вдигайки оръжието си, за да се предварди.

Това движение спаси главата му, но брадвата на противника се хлъзна отстрани и удари рамото му. Кървава струя бликна от раната.

Обаче ударът не беше много тежък и нашият другар отново бе на поста си. Миг след това той атакува негъра с нови сили, размахвайки брадвата страхотно.

Разкъсали редиците, ние бяхме образували около двамата широк кръг, за да не пропуснем и най-малката подробност от този смъртен двубой.

Даже Гуд бе накарал да го пренесат тук и се бе настанил до мене. Той беше твърде бледен, изпълнен със страх за приятеля ни. Би казал човек, че съвсем е притаил дъх.

Виждайки, че господин Фалконе въпреки получената рана напада усилено гиганта, Гуд започна да вика:

— Напред, смели приятелю! Не го оставяйте да поема дъх! С един удар — долу!

Господин Фалконе нямаше нужда от това насърчение. Продължаваше да напада негъра, като го принуждаваше да отстъпва назад, където го очакваше смъртоносният удар.

Пред такава стихия Тоуала започваше да губи самоувереността и спокойствието си. Отблъсваше ударите непрестанно, но нямаше възможност да отвърне — толкова често се сипеха те.

Изведнъж той се олюля. Извика ужасен. Брадвата на генуезеца бе разсекла стоманената броня. От гърдите му рукна кървава струя.

Възторжени викове прокънтяха сред редиците на войниците. Но миг след това радостта се превърна в ужас. Брадвата на генуезеца, разтърсена от един удар на Тоуала, падна на земята, разбита на две.

— Боже мой! — викнах изплашено аз. — Загубен е!

Затворих очи, за да не гледам как Тоуала разбива черепа му. Когато погледнах отново, за голяма моя радост видях храбрия италианец вкопчен в Тоуала.

И двамата противници, неотстъпващи по сила, паднаха на земята и се затъркаляха по тревата. Ту господин Фалконе притискаше долу Тоуала, ту този тържествуваше отгоре му.

Първият беше обезоръжен. Вторият имаше тежък нож, но не можеше да си послужи с него в положението, в което се намираше.

Приближих се до Иньози и му казах:

— Не мога да допусна Тоуала да убие господин Фалконе. — И насочих пушката.

— Не — отвърна ми той. — Нашите закони не позволяват никаква намеса в тази борба.

— Приятелят ми е в опасност.

— Той е здрав и юначен.

— Не виждаш ли, че е без оръжие?

— Не, гледай!

Погледнах борещите се. В този момент генуезецът скочи на крака, стискайки в ръка страшното оръжие на бившия цар. Със сетни усилия бе успял да му го отнеме.

Тоуала също скочи на крака, вземайки от земята брадвата, която малко преди това бе изпуснал.