Емилио Салгари - Пещерите на съкровищата

Най-после, след една последна и още по-кървава схватка, от ляво и дясно прокънтяха оглушителни викове. Нашите крила ни идеха на помощ, нападайки във фланг Тоуаловите войски.

Последните, намирайки се в конската подкова, образувана от хълма, където бяха повели бой, не можеха да устоят на новите противници, които се хвърлиха върху им от всички страни, като им нанасяха непрекъснато удари с копия и брадви. Разколебаха се и миг след това се пръснаха в паническо бягство.

— Напред, юнаци… — чу се гласът на Иньози. — Още малко и победата е наша!

При зова на младия цар всички се спуснаха върху вражеската войска и я атакуваха с неудържим устрем.

Противниковите редици бяха разкъсани. Не устояха на последния удар и отстъпиха след кратка и безполезна съпротива.

Битката завършваше сред потоци от кръв. Цялата равнина беше покрита с трупове на убити, с ранени и бегълци. Но колко големи загуби струваше това и на нас! От два полка гризи, които решиха изхода на борбата, бяха останали живи едва деветдесет души.

— Юнаци! — извика Инфадоу, като видя, че последните Тоуалови войници избягаха към равнината. — Вие сте герои. Никога няма да се забрави храбростта, която показахте през този славен ден!

После се обърна към господин Фалконе, който по чудо се бе спасил сред тази сеч, и му каза:

— Ти си велик човек! Виждал съм смели воини, но такива като тебе не бях виждал!…

Нямаше време за губене! Ако искахме да попречим на Тоуала да престрои войските си и да получи нови подкрепления, трябваше веднага да тръгнем за Лоо и да нападнем царския краал. В противен случай можехме да изгубим плодовете на победата.

Всички бяха уморени и гладни. Войските бяха понесли страшни загуби, но въпреки това потеглихме напред, след като отделихме известни части да се грижат за ранените.

Аз и господин Фалконе се готвехме да застанем начело на колоната, когато ни съобщиха, че са намерили Гуд на дъното на урвата, сериозно ранен. Боейки се, че нашият приятел е пострадал много, отидохме бързо при него.

Той лежеше на носилка. Беше силно пребледнял, изнурен, с разкъсани дрехи. Лицето му беше подуто, а единият крак — ударен с брадва.

— Какво ви се случи? — попитах го бързо.

— Една неприятност, която за малко не ме прати на оня свят — отвърна усмихнато Гуд. — Ако не беше бронята, нямаше вече да съм между живите.

— Как стана това? — попита генуезецът.

— С две думи, ето как: бях повалил един неприятелски вожд, един дявол, който ми създаде доста работа. Сметнах, че е вече мъртъв, и поех надолу по хълма. Но изведнъж проклетникът се хвърли предателски отгоре ми.

Лисицата съвсем не беше умряла, но беше прибегнала до тази хитрина, за да ме нападне в гръб. Изненадан, нямах време да се отбранявам. Получих един брадвен удар, който за щастие засегна крака, вместо да ми разбие главата. После с всичка сила ме блъсна надолу и аз се оказах на дъното на пропастта. Как съм останал жив, не зная, но съм сигурен, че без стоманената броня нямаше да отърва пътуването до оня свят.

— А кукуана убихте ли го? — попитах аз.

— Не — отвърна Гуд. — След като ме блъсна в пропастта, избяга като заек и вероятно още е жив. Но ако ми падне, скъпо ще плати предателството.

После попита с по-друг тон:

— Значи, победители сме?

— По цялата линия — отвърна господин Фалконе. — След половин час ще превземем и царския краал. Почивайте спокойно и не се бойте за нас.

Оставихме го, за да не пропуснем случая да вземем участие в атаката на краала, и настигнахме Иньози и Инфадоу, които бяха застанали начело на войските.

Входовете на Лоо бяха в ръцете на Тоуаловите войски. Подвижните мостове бяха вече вдигнати. Обаче ние бяхме сигурни, че няма да срещнем голяма съпротива. Противникът беше силно разстроен и с понижен дух след толкова кървави загуби.

От един пленен противников вожд научихме, че свирепият монарх се бе укрепил в колибите си, решен да се съпротивлява докрай, но че войниците му бяха повече склонни да го напуснат, отколкото да го защитават, тъй като смятаха вече излишна всякаква съпротива.

В желанието си да избегне по-нататъшно проливане на кръв Иньози изпрати вестители на всички входове, които да съобщят, че ще бъде пощаден животът на ония, които се предадат.

Шумни възклицания ни подсказаха, че глашатаите бяха постигнали целта си. Малко след това петте подвижни моста се спуснаха и ние влязохме в Лоо с голяма предпазливост, за да не попаднем в капан.