Емилио Салгари: Синът на червения корсар

Както яздеше, изведнъж изруга яростно. Беше открил около четириметрова пукнатина, която се простираше от единия до другия край на хълма.

Веднага щом достигна ръба на пукнатината, той опъна поводите и извика: — Скачай, храбрецо!

Конят изцвили и направи огромен скок. Препятствието беше преминато. Гасконецът погали храброто животно, скочи от седлото и хвана пушката и двата си пистолета.

Шестимата конници се появиха на хълма със саби в ръце. Барейо беше прикрит зад една скала. Когато първият конник достигна пукнатината и са приготви за скок, гасконецът дръпна спусъка. Кон и ездач изчезнаха в пропастта.

Барейо скочи, хвърли още димящата пушка и вдигна пистолетите си за прицел. Вторият конник също изчезна заедно с коня си в пространството, което се бе изпречило отпреде му. Останалите четирима обърнаха конете си и избягаха. Барейо почака, докато те изчезнаха от погледа му и се качи отново на коня.

Тъкмо слънцето се спускаше зад хоризонта, когато той стигна в Панама. В пивницата на красивата кастилианка тази вечер имаше много гости. Барейо направи знак на пивничарката и седна в ъгъла, който беше още свободен. След малко жената дойде и му донесе две бутилки.

— Защо сте още тук? — попита учудено тя. — Какво е станало с приятелите ви?

— Те са в плен! — отвърна Барейо, докато отваряше едната от бутилките. — Яздих седем мили като бесен, умирам от жажда — прибави той.

— Пленени! — извика кастилианката с тъжни нотки в гласа. — И графът ли?

— И графът — отвърна гасконецът. — Но не всичко е загубено, казвам аз. Имам нужда от лодка, ако ще да ми струва и пет дублона.

— Между гостите ми има рибари — съобщи домакинята.

— Тогава вижте дали може да купите някоя. Трябва да бъде с платно. Става въпрос за спасението на графа, Панкита.

— Почакайте, докато се върна — рече тя.

Той вече привършваше второто шише, когато тя се появи отново.

— Купих една лодка.

— Къде е?

— На пристанището.

— Колко струва?

— Да не говорим за това — усмихнато отвърна Панкита.

— Вие сте забележителна жена — гасконецът поглади брадата си. — Ако се върна жив, ще се оженя за вас — при положение, че ме искате, разбира се.

— Защо не? — отвърна красивата вдовица.

— Сбогом, моя красавице! Бързам, но нека Бог ме накаже, ако не се върна… Къде е рибарят, който ми е продал лодката си?

— Вървете след мен — рече тя. Млад рибар чакаше на вратата.

— Това е господинът, който купи лодката — каза Панкита.

Рибарят изгледа изпитателно гасконеца:

— Да тръгваме, господине. Лодката е готова. Гасконецът размени бърз поглед с Панкита и последва рибаря.

— Ето лодката, господине — рече мъжът, когато стигнаха пристанището.

Гасконецът му даде още един пиастър, скочи в лодката, опъна платното и пое съда към изхода на пристанището. Цяла нощ се бори с вълните и на изгревслънце благополучно влезе в малкия залив на остров Тарога, където се намираше флотилията на корсарите.

Гасконецът веднага беше отведен в палатката. Гроние и Равено се съвещаваха какво да предприемат.

— Откъде идвате? — извика Равено веднага щом гасконецът влезе в палатката.

— От морето — отвърна Барейо. — За съжаление, нося ви лоши новини.

— От граф Вентимилия ли? — попита Гроние.

— Той е пленен от маркиз Монтелимар.

— Така и допусках — извика Равено. — Къде го откараха?

— В Гвайяквил — отвърна гасконецът.

— В Гвайяквил? Чудесно съвпадение. Тъкмо решавахме да нападнем града. Сега е седем часа. В девет можем да бъдем на сушата и преди изгревслънце — пред града.

Всичко стана така, както каза корсарят.

Слънцето едва беше изгряло, когато триста и петдесет корсари се появиха пред стените на Гвайяквил. Разделиха се на три групи, за да нападнат едновременно и трите форта. Едната беше предвождана от Гроние, другата от Равено, а третата от гасконеца.

Обсадените се защитаваха отчаяно. Ожесточената битка продължи през следобеда и цялата нощ. На няколко пъти корсарите напразно се опитваха да превземат фортовете.

Към осем чеса на другата сутрин се пусна слухът, че Гроние е смъртно ранен.

При известието всички корсари ревнаха в един глас:

— Да отмъстим за Гроние!

Те отново нападнаха и след ожесточено кърваво сражение, превзеха два от фортовете. Третият, който беше под командването на маркиза и в който се намираха пленниците, отвърна на поканата да се предаде със силен оръдеен огън. Към единадесет силата на испанците още не бе преодоляна. Тогава Равено повика гасконеца.