Емилио Салгари - Синът на червения корсар

— Освен това, графът не може да ходи — добави гасконецът. — Но аз имам една идея…

— Далече ли са още войниците?

— На около километър и по всичко личи, че не бързат.

— Казвай идеята си, Барейо — рече графът. — Време за губене няма.

— Мендоса, ти виж дали вратата долу е добре затворена. Графе, вие останете тук. А ти, Херкулес, ела с мен. Аз отговарям за всичко.

Никой не възрази. Двамата авантюристи бързо се изкачиха по стълбата, която водеше към кулата. Те стигнаха под купола, където гореше големият фенер на фара. Пазачът седеше в един ъгъл и пушеше лулата си. Гасконецът погледна надолу. Съзря малка колона от около две дузини войници. От срещуположната страна се задаваше още една група войници.

— Искат да ни хванат в капан — съобщи гасконецът.

Той напълни пистолета си, извади шепа пиастри от джоба си и се изправи пред пазача. Пазачът изглеждаше тъй, сякаш беше погълнат изцяло от своята лула.

— Избирай, старче — рече той, като поднесе парите и оръжието под носа му. — Какво искаш — пари или олово?

— Какво значи това? — извика пазачът и скочи. — Да не възнамерявате да ме убиете?

— Нямаме такова намерение. Предлагам ти доста добра сума, но трябва да се решиш веднага. Противопоставиш ли се, не отговарям за твоя живот.

— Какво искате от мен?

— Да съблечеш най-напред старото си палто. То ми трябва. След това ще ни позволиш да те вържем и да те поставим в леглото ти.

— Предпочитам пиастрите — рече пазачът.

— Ти си разбран човек — рече гасконецът. — Ето ти парите.

Гасконецът облече дългото старо палто на пазача и постави баретата му. След това взе още димящата му лула и седна на стълбата.

Двете групи, изпратени да заловят авантюристите, доближаваха фара с голяма предпазливост. Гневните им викове скоро показаха, че са стигнали водата, без да открият лодката, която търсеха. Проехтя заповеднически глас:

— Пазач! Хей, пазач!

Барейо взе факлата, наведе се над парапета и се обади:

— Кой ме вика?

— Един капитан. Не си ли виждал тук преди малко трима души?

— Не.

— Но една лодка с трима души е трябвало да спре тук нейде!

— Повтарям ви, господин капитан — не съм виждал никакви хора, нито пък лодка!

Капитанът се обърна към хората си:

— Пратили са ни за зелен хайвер. По всяка вероятност са надушили нещо и са избягали на друго място на брега.

Двете групи се съединиха и след малко изчезнаха зад дюната.

— Изигра ги великолепно — каза през смях фламандецът.

— Да вървим при графа — отвърна Барейо, — и да офейкваме, докато не е станало късно!

— Господин графе — рече гасконецът, когато влезе в стаята. — Негодниците се махнаха. Ако искате, може да тръгваме.

Гасконецът се преоблече и се обърна към пазача:

— Кажи ми, драги приятелю, имаш ли лодка?

— Не е моя. На пристанищната стража е.

— Предлагам ти за нея двадесет пиастра. Или предпочиташ оловото?

След като пазачът и този път предпочете среброто, всички се отправиха към скалата, до която беше закотвена лодката. Те я освободиха от котвата. Мендоса изправи малката мачта и разпери платното, а графът се хвана за кормилото.

Когато слънцето изплува от морето, четиримата корсари достигнаха входа на пристанището. Те успяха да стигнат невредими брега. Мендоса протегна ръка на графа. Четиримата се отправиха към пивницата.

— Господин графе — вие?! — извика красивата стопанка веднага, щом съзря графа.

— Стражата не се ли е връщала — попита корсарят.

— Не съм ги виждала от онази вечер, господин графе.

— Уважаема госпожо — рече гасконецът. — Не бихте ли могли да ни донесете в горната стая нещо за хапване. И не забравяйте, че вашето вино е прекрасно!

— Ще ви донеса най-хубавото, което имам в къщи! — засуети се домакинята.

Влязоха в стаята и докато Мендоса смени превръзката на графа, гасконецът постла масата. Показа се и жената с кошници, пълни с храна и бутилки.

Графът даде знак и обядът започна.

— Е, господин графе — рече гасконецът, — да поговорим за положението, в което сме. Когато ям и пия, фантазията ми расте и идеите ми идват като гъби след дъжд.

— Да се надяваме, че ще поникне някоя голяма гъба — каза графът.

— Зависи от вас, господин графе — рече гасконецът. — Бих искал най-напред да ви попитам, дали е по-добре да хванем маркиз Монтелимар, или Дон Хуан де Сасебо, или някой от слугите. Кого от тях?

— Давам ти пълна свобода — отвърна графът. — Ти си доказвал доста често, че си хитрец. Вярвам, че би могъл да хванеш и вицекраля на Панама.