Емилио Салгари - Синът на червения корсар

— Ако искате, съгласен съм и на четиридесет и осем часа! — възкликна Дон Хуан де Сасебо.

— Утре вечер ще дойда пак и ще ви дам окончателен отговор. Ако успея да освободя маркиза, какво да му кажа за момичето, което ви е предал?

— Че то е на сигурно място.

Граф Вентимилия сдържа с усилие проклятието си.

Дон Хуан де Сасебо стана. Графът се поклони и заедно с тримата си приятели напусна стаята. Едва бяха излезли от двореца, когато един слуга влезе в кабинета на кралския съветник и каза:

— Ваше превъзходителство, маркиз Монтелимар иска да разговаря с вас.

Кралският съветник скочи.

— Да не би да не си чул добре?!

— Не, ваше превъзходителство — отвърна слугата.

— Доведи го веднага тук!

След няколко минути слугата въведе маркиза.

— Ти?! — извика съветникът. — Да вярвам ли на очите си?

— Понякога човек може да избяга и от корсарите — отвърна маркизът.

— Сам ли избяга от Тарога?

— Заедно с половин дузина пленници.

— А пък аз току-що предложих на един авантюрист да те освободи.

— Какво представляваше този авантюрист?

— Това е човекът, който ти си изпратил, за да се осведоми за внучката на княза на Дариен.

— Аз? — извика маркизът. — Какви ги приказваш?

— Как? Не си ли изпращал човек при мен?

— Никому не съм давал подобна поръчка — отвърна маркизът.

— Тогава кой би могъл да бъде този авантюрист?

— Само един човек може да се интересува от това — къде се намира девойката… Тя още ли е в двореца?

— Не — отвърна кралският съветник. — От няколко седмици се носи слух, че корсарите ще нападнат града. Изпратих я в Гвайяквил.

— Добре си направил — рече маркизът. — Един ден тази девица ще струва милиони и аз непременно ще ги сложа в джоба си. Тя е единствена наследница на несметните съкровища на княза на Дариен.

— Значи смяташ, че този авантюрист…

— Не е никой друг освен граф Вентимилия — отвърна маркизът. — Той е извънредно красив мъж с черни коси и брада, нали?

— Да! — извика съветникът.

— И бе придружаван от трима души?

— Да, от трима истински негодници, ако се съди по техния външен вид.

Няма съмнение. Ще дойдат ли пак тук?

— Утре вечер.

— Какво би направил на мое място, Дон Хуан?

— Бих го арестували и бих наредил да го обесят колкото се може по-бързо.

Маркизът поклати глава.

— Не — рече той. — Тогава ще се разчуе, че красивата индианка, която съм осиновил, е дъщеря на Червения корсар. Не, той трябва да бъде отстранен по най-незабележим начин.

— Как смяташ да стане това, скъпи приятелю?

— Познаваш ли някой майстор на шпагата? Той трябва да бъде твърде опитен, тъй като графът умее отлично да си служи с шпагата. Малко хитрост, умел удар, и аз ще бъда освободен от тъй неудобния за мен враг.

Кралският съветник поразмисли и каза:

— Сетих се!

— Кой е той?

— Наричат го Ел Валиенте Храбрият. Помагал ми е вече в подобни случаи и нямам никакви основания да бъда недоволен от него. Той е неимоверно силен и сръчен.

— Скъп ли е?

— Петстотин пиастра.

— Бих дал и хиляда, ако успее да ме освободи от сина на Червения корсар.

— Само недей да забравяш, че него го придружават трима негодници!

— Ще намерим начин да ги разделим. Мога ли да видя Ел Валиенте?

— Знам къде живее. Ще изпратя веднага конник да му каже да дойде незабавно при мен — кралският съветник напусна стаята, даде нарежданията си и се върна обратно. — Нека хапнем, докато той дойде. Ти сигурно си ужасно гладен.

— От вчера заранта не съм слагал залък в устата — отвърна маркизът.

Дон Хуан де Сасебо отведе маркиза в една от своите стаи, където трапезата бе вече сложена. Те още се хранеха, когато слугата влезе и съобщи, че Ел Валиенте е пристигнал.

— Веднага го въведи — рече кралският съветник. Ел Валиенте имаше истински вид на авантюрист и пълен негодник. Бе едър и силен, с дълга руса коса, червеникава брада, нос като човка на граблива птица и стоманеносиви очи. Носеше дълга френска шпага и в пояса си бе втъкнал една от онези опасни ками, известни под името Мизерикордия.

— Искали сте да говорите с мен, ваше превъзходителство? — каза той, като направи несръчен поклон и сне украсената си с щраусови пера шапка.

— Да. Имам работа за теб — отвърна съветникът.

— Още един човек, неудобен за вас?

— Точно така.

— Ще го изпратя там, където му е мястото. Там е достатъчно широко за всички.

— Трябва да те предупредя, че има здрава ръка. Отгоре на всичко е благородник.