Емилио Салгари - Синът на червения корсар

— Да се поразходим из града — предложи графът. — Най-напред бих искал да проверя дали кралският, съветник действително живее на посочената от вдовицата улица. Бъдете внимателни. Не започвайте никакви караници. Това се отнася за теб, скъпи Барейо!

— Ще бъда по-кротък от агънце — отвърна гасконецът.

Четиримата авантюристи обядваха в друга скромна гостилничка. Веднага след това се отправиха към богатата част на града, за да потърсят дома на кралския съветник.

Предвождани от Мендоса, който познаваше всяка уличка тук, стигнаха до голям площад, на който се намираха дворецът на вицекраля, катедралата и домът на кралския съветник. Пред неговите врати стояха негри с алебарди.

Започваше да се мръква.

— Дали ще пуснат вътре, графе? — попита гасконецът. — Кралският съветник по всяка вероятност е голяма клечка тук.

— Би трябвало да измислим някакъв предлог — отвърна синът на Червения корсар. — Осланям се изключително на теб за това. Ти си гасконец и няма как да не измислиш някаква хитрост.

Барейо се спря, поразмисли и рече:

— Никак няма да е зле, ако се представим за пратеници на председателя на Коронния съвет!

Гасконецът попита войника, който в този момент минаваше през площада, къде живее Дон Хуан де Сасебо.

— Там, точно пред вас! — отвърна войникът. Отправиха се към посочения дворец. Графът попита двамата негри, които стояха пред портата:

— Господарят ви в къщи ли е?

— Работи в кабинета си — отвърна единият негър.

— Съобщете му, че председателят на Коронния съвет ни изпраща с важно съобщение. Ако побързате, ще получите десет пиастра.

Негърът скочи като ягуар нагоре по стълбите, десет пиастра за него не бяха шега работа. Той се върна само след няколко минути.

— Вървете след мен.

Графът му даде десетте пиастра и тръгна след него със спътниците си по стъпалата. Бяха въведени в разкошно обзаведен кабинет, осветен от два свещника. Благороден на вид, около четиридесетгодишен мъж крачеше нетърпеливо из стаята. Графът сне шапка и се поклони ниско.

Тримата авантюристи направиха същото и застанаха до вратата.

— Вие ли сте Дон Хуан де Сасебо? — попита графът.

— Да — отвърна кралският съветник. — Носите ми известие от председателя на Коронния съвет?

— Да, ваше превъзходителство.

— Говорете тогава, но… — прекъсна думите си той, като многозначително погледна тримата авантюристи.

— Те могат да чуят онова, което ще кажа — рече графът.

— Слушам ви.

— Знаете ли, че маркиз Монтелимар е пленен от корсарите? — започна графът.

— Какво говорите? — извика кралският съветник пребледнял.

— Той беше пленен в Нова Гренада — продължи невъзмутимо графът. — Дошъл съм да ви съобщя, че внучката на княза на Дариен трябва да бъде отведена на сигурно място.

— Разговаряхте ли с моя нещастен приятел?

— Разделих се с него преди двадесет и четири часа на остров Тарога.

— Вие също ли бяхте попаднали в ръцете на тези разбойници?

— Да, ваше превъзходителство.

— И успяхте да избягате?

— Да. С помощта на тези трима храбреци. Без тях не бих бил тук.

— А защо маркизът не успя да избяга заедно с вас?

— Той бе под подсилена охрана.

— Маркизът би могъл да се откупи. Самият аз съм готов да платя за него петдесет хиляди пиастра.

— Корсарите сигурно биха се съгласили с това предложение, ако един от тях не бе се противопоставил.

— Кой?

— Синът на Червения корсар, граф Вентимилия.

— Синът на Червения корсар е в Америка? — извика изплашен кралският съветник. — Какво търси той тук?

— Сестра си — наблегна графът. — Той търси сестра си, която в момента е поверена на вас.

— И какво иска графът срещу освобождаването на моя нещастен приятел?

— Да бъде върната неговата сестра.

— А ако тя не е вече тук?

— Маркизът обаче ми каза, че тя е тук — рече графът пребледнял.

— Вярвате ли, че би било възможно маркизът да бъде освободен? — попита кралският съветник. — Вие познавате остров Тарога, щом сте били в плен там, както казвате.

— Да — отвърна графът.

— Не може ли да наемете дузина авантюристи на мои разноски и да се опитате да освободите маркиза?

— Трудна работа, ваше превъзходителство. Корсарите са извънредно бдителни. Ако ни хванат, за нас няма да има пощада.

— Парите са без значение за мен — каза между другото кралският съветник.

— В момента не бих могъл да кажа нито да, нито не — отвърна корсарят. — Тъй като става дума за нещо извънредно деликатно, моля ви за двадесет и четири часа да обмисля въпроса.