Емилио Салгари - Синът на червения корсар

Четиримата корсари бяха слезли от седлата, за да си починат.

— На конете! — извика баскът.

Веднага щом скочиха на конете, се понесоха в бесен галоп.

— Какво видя, Мендоса? — попита графът.

— Забелязах хора, които се изкачваха по двете страни на хълма, за да ни нападнат.

Яздиха около десетина минути. От един ров пред тях проехтя изстрел. Конят на Мендоса направи огромен скок и се строполи на земята. Почти в същия миг от другата страна на пътя отекна залп. Залпът свали конете на графа и на фламандеца. Конят на гасконеца остана невредим като по чудо.

— Барейо, спасявай се! — извика графът, като скочи на крака и извади пистолетите си от пояса. — Заповядвам ти!

Гасконецът обърна коня си и макар че сърцето му се обливаше в кръв при мисълта, че не може да помогне на приятелите си, пое курс към Панама, но веднага си направи друг план. Смяташе да се върне в Панама и след това да отиде в Тарога, за да доведе на помощ корсарите.

Графът, Мендоса и фламандецът очакваха испанците с извадени шпаги.

Преследвачите приближиха.

— По всичко изглежда, че сте в плен, графе — каза предводителят им. — Всякаква съпротива би била излишна и би ви струвала живота.

— Вие ли сте, маркизе? — извика графът сърдито.

— Всеки си идва по реда. Първо корсарите ме плениха, сега аз пленявам тях. Хвърлете шпагите и пистолетите си!

— Преди да се предам — рече графът, — бих искал да знам какво възнамерявате да правите с мен и с моите приятели? Ако имате намерение да ме обесите като моя баща, ще се защитавам до последна капка кръв.

— Нямам намерение да ви убивам, графе — отвърна маркизът. — Ще ви отведа в Гвайяквил и там съдът ще произнесе своята присъда.

— Зная вече присъдата — иронично отвърна графът.

— Ще упражня своето влияние. Убеден съм, че ще се задоволят само с това — да ви изгонят от испанските провинции в Средна Америка.

— Вие забравяте, че съм напуснал Европа, за да открия сестра си!

— Знаете ли къде е тя сега?

— Да, в Гвайяквил.

— Знаете ли, че я смятам за свое собствено дете и че тя ме обича като свой роден баща?

— Но тя не знае, че баща й е граф Вентимилия и че има брат в Европа.

— Вярно е — отвърна маркизът. — Трябва да оставим момичето само да избира между нас двамата.

— Дайте ми честната си дума на благородник.

— Давам я.

— Това е достатъчно! — извика графът.

Той хвърли пистолетите и шпагата си. Мендоса и фламандецът последваха примера му.

Маркизът се обърна към войниците:

— Дайте на тези господа три коня! — каза той. Гвайяквил нямаше повече от десет хиляди жители, но се славеше като един от най-богатите градове в Средна Америка. Градът бе защитаван от три форта. Във всеки от фортовете му имаше гарнизон от по петстотин войници.

Когато групата спря пред великолепен дворец, маркизът скочи от седлото и покани графа да го последва.

— Къде ме отвеждате? — попита графът.

— Трябва да видите сестра си — отвърна маркизът. — По всяка вероятност тя е в градината.

Наблизо се чуха акордите на китара.

— Това е Неала — рече маркизът.

— Сестра ми така ли се казва? — развълнувано попита графът.

— Да, графе.

Маркизът тръгна към малък павилион в дъното на градината. Пред павилиона седеше шестнадесет-седемнадесетгодишно момиче. Свиреше на китара. Бе извънредно красиво създание с бронзова кожа, дълги гарвановочерни коси и огромни тъмни очи. Когато момичето забеляза маркиза, се изправи и се усмихна.

— Ти сигурно не си ме очаквала толкова скоро, дъще моя — рече маркизът.

— Не — Неала изгледа изпитателно сина на Червения корсар.

— Този господин твърди, че е твой брат и… Графът прекъсна думите на маркиза:

— Не казвайте, че твърдя, господин маркиз, защото много добре знаете, че моят баща се е оженил за дъщерята на княза на Дариен и че това момиче е моя сестра.

— Дъще моя — рече маркизът, — граф Вентимилия иска да те откъсне от мен и да те вземе при себе си в Европа…

— Да — продължи корсарят, ние имаме един и същи баща, Червеният корсар — графът на Вентимилия, Рокабруна и Валпента. Какво казва твоето сърце, Неала? Аз напуснах Европа, за да те намеря. — Ще дойдеш ли с мен, или ще останеш при маркиз Монтелимар, който всъщност те е осиновил?

Неала замълча за момент. След това пристъпи към корсаря и обви ръце около шията му:

— Моето сърце вече каза. Аз съм твоя сестра. Ти си брат ми.

Докато маркизът отвеждаше графа, баска и фламандеца в Гвайяквил, Барейо побягна към Панама, преследван от половин дузина испанци. Тъй като яздеше отличен жребец, той успя да спечели около половин километър преднина.