Емилио Салгари - Борба на борда

Двадесет тона въглища бяха натоварени на палубата, а отгоре върху въглищата бяха прехвърлени мостове, за да може да се върви и маневрира по сухо, тъй като водата беше нахлула дори и тук поради изключително тежкия товар. Цялата вътрешност на голетата беше под вода.

Стената, на височина най-много шестдесет сантиметра, беше единствената защита от морските вълни. А като се знае, че при силен вятър вълните на Адриатика се издигат до петдесет метра височина, става ясно каква опасност ни грозеше!…

Защото какво бяха шестдесет сантиметра в сравнение с петдесет метра?

И все пак трябваше да плаваме така!…

От вътрешната страна на борда бяха завързани две дълги върлини, за които да се закрепят платната, та да не може морето да ги увлече съвсем лесно. Долният край на платната на тринкета — наведената мачта — и на главната мачта се потапяше във водата дори и при спокойно море.

Слязох в кабината си.

Адска горещина владееше там поради въглищата, а и миришеше ужасно, пак по същата причина. Черен прах покриваше леглото ми. Изкачих се отново на палубата, недоволен от видяното, и отново слязох на сушата заедно с капитана, с когото пихме до късно.

Към полунощ, малко несигурен в краката, се завърнах на пристанището сред дълбока тъмнина, тъй като небето постепенно се покриваше с все по-плътни облаци.

— Много добре!… — не се сдържах и казах гласно. — След малко ни очаква може би проливен дъжд!… Добре ще се наредим! Ако и сега не стигнем дъното, ще имаме късмет!

Мърморейки така и препъвайки се непрекъснато в релсите и планините от въглища, стигнах до голетата и криво-ляво слязох в кабината си, слава Богу, без да разбия главата си, която постоянно ми се маеше.

Не бе минало много, когато съм заспал, на седем стъпки под водата. Може би е било два часът след полунощ. Разбуди ме гласът на капитана. Той събуждаше отново екипажа с цяла поредица проклятия, като вдигаше непоносим шум.

За по-малко от десет минути бях на мостика. Капитанът се съветваше нещо с брат си, вероятно какво да прави, тъй като времето ставаше все по-лошо.

— Тръгваме! — изкомандва той след няколко мига колебание.

Заехме се всеки със своята си работа, мъчейки се да изтласкаме на открито голетата, която всеки момент заплашваше да заседне поради отлива.

Но, за щастие, вятърът, който духаше откъм планините, докара много скоро пороен дъжд.

Под напора на това водоизлияние се наложи бързо да се приберем на закрито, тоест в леглата си.

Но само час по-късно гласът на капитана отново ни призова, вдигайки такава олелия, от която биха се разбудили и умрелите.

Излязохме бързо на мостика и отново се втурнахме на работа край платната, въжетата, макарата.

Силният вятър бе прогонил облаците към юг и звездите се показаха.

Отливът оставяше открити островчетата със зловонните блата и правеше извънредно опасно тръгването.

Два кабела, завързани за една скала, и тридесетина разтърсвания на макарата ни накараха да се отделим от кея, но след малко се чу триене, после трус и ние се озовахме на плитчина.

Серия от проклятия придружи повторното разтърсване.

Всички се хванахме за макарата и започнахме да навиваме въжето с всички сили, за да се измъкнем някак си от това положение.

Една котва бе спусната в задната част. Още час упорит труд, докато успеем да се измъкнем и отдалечим от това място, където предишната вечер една голета я бе сполетяла подобна съдба, а само час след нашето измъкване друга последва този не твърде сполучлив пример.

След много мъки най-сетне влязохме в дълбокия канал на Арса.

Платната бяха развързани и котвата вдигната.

И ние потеглихме почти под водата.

Палубата беше скрита под водата, въглищният прах се размиваше по дъските и след стъпките ни оставаше дълга черна ивица. Моряците недоволно мърмореха.

Всички платна бяха развързани и голетата плаваше с бързина от два възела в час. Мачтите й се огъваха под напора на платната. Те скърцаха по необикновен начин, а предната мачта се извиваше, образувайки внушителна дъга.

Малко по малко вятърът се усили, голетата се наклони на борд в пенливите води, които се разбиваха със страхотна сила, и потоци вода се изливаха на палубата.

И за миг всичко се обърна наопаки.

— Не мърдайте!… — изкомандва капитанът.

Но тласъкът на вятъра не можеше да бъде управляван от капитана. Голетата се наклони на една страна, а водата се изкачи над стените й. Половината от корпуса й бе потопен във водата. Всички бяхме захвърлени на мостика от тази гигантска сила, а водата заливаше носа и кърмата, повличайки със себе си няколко тона въглища.