Емилио Салгари: Борба на борда

Бяхме вече отминали Ровиньо, когато забелязахме парахода, който пътува между Венеция и Триест. А това означаваше, че приближаваме нашата цел. Това бе истинско щастие за мен, започнах да скачам от радост и изпратих една въздушна целувка на скъпия предвестник на радостта ми — парахода, който със своето бумтене ми съобщаваше, че най-сетне идва краят на моето мъчение. И все пак нека бъдем снизходителни: това бе първото ми пътуване, а аз бях толкова млад!…

На двадесет и девети ноември сутринта радостен вик, който ми се стори по-мелодичен от песента на сирена, ме събуди рано-рано.

— Фарът се вижда!

Този толкова сладък и мелодичен вик бе знаете ли на кого? На милия ми капитан, който, когато говорете, гласът му напомняше грачене на гарван. Но това, което в този миг ми съобщи пресипналият му глас, беше толкова дълго очаквано от мен, че ми се стори да чувам гласа на славей.

Изкачих се на мостика.

Венеция беше там — хубава, обгърната от блестящата слънчева утрин, която позлатяваше залива с най-радостните отсенки на пурпура — златно-червеното и бледовиолетовото. Виждах я като на стара гравюра, изобразяваща серенада на влюбени…

Поздравих морската царица със страстта на влюбения, който вижда отново, след дълго отсъствие, избраницата си, от която е бил отделен.

Ядем за последен път на борда, докато голетата се упътва да пусне котва в пристанището Маламоко.

Сърцето ми бие усилено. Защо ли? Безкрайно съм развълнуван. А от какво? Чувствам известно съжаление, като напускам тази мръсна платноходка — черната като рог каюта на голетата, която ме приютяваше през тези дълги дни и нощи…

Поздравявам за сетен път моряците… и, трябва да призная, вълнувам се дори когато се разделям със звяра, който се нарича капитан на „Само Италия“.

Беше първото ми пътуване и естествено е впечатленията ми да са дълбоки, а вълнението при раздялата — твърде живо.

Стъпил на суша, аз се отправям към гарата.

Скачам във влака, който полита, изпускайки кълба дим…

© 1992 Фани Лозева, превод от италиански

Emilio Salgari

Сканиране, разпознаване и редакция: Светослав Иванов, 2007

Публикация:

ЕМИЛИО САЛГАРИ

БОРБА НА БОРДА

Редактор Катя Цонкова

Илюстрация за корицата © Емилиян Станкев

Художник-редактор Лили Басарева

Гравюри към текста Е. Берлинг, Е. Я. Магдесиян, Л. Ф. Лагорио В. Я. Котарбински, Г. П. Кондратенко

Коректор Людмила Стефанова

Графично оформление Стефан Узунов

Технически редактор Дора Николова

Отпечата се през 1992 година Цена 12,98 лв.

Превод © Фани Лозева

с/о Jusautor, Sofia

„Тренев & Тренев“ С-ие

София, България

ул. „Уилям Гладстон“ № 50, тел./факс 89-20-64, пощ. код 1000

ул. „Свиленица“ 1, тел. 51-35-68, пощ. код 1463

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/2866]

Последна редакция: 2007-05-11 16:58:16

Голета (фр.) — малък плавателен съд, обикновено с две мачти. Б. пр.