Емилио Салгари - Борба на борда

Бяхме влезли към девет часа, а към един още не бяхме свършили с яденето.

Капитанът беше пиян. Аз не по-малко от него. Синът му дойде по едно време да ни прави компания и не се върна на борда целия ден.

Привечер вече не знаехме какво ядем и какво пием, тъй като нищо повече не разбирах — толкова много ме беше замаяло виното. Но си спомням, че дойдоха моряци и капитани и веселието продължи сред песни и викове.

Вече мъртвопияни, ние излязохме и почнахме да обикаляме града, улавяйки се един за друг, за да не паднем, като събуждахме населението с пиянските си викове и олелия. Оргията завърши на борда на кораба с бутилка вишновка.

Към два часа след полунощ се хвърлих в леглото. Бях щастлив и усмихнат и, вярвайте, капитанът устоя на думата си да ми помогне да спя спокойно, тъй като успях да заспя веднага.

Едва на разсъмване разбрах, че дървениците не бяха ме забравили, защото видях краката и ръцете си покрити с големи червени петна.

Спомних си за пиянството предишната вечер, продължило до късно през нощта, още повече, че добрият ми капитан с великодушно и широко отворено сърце ми представи сметката от гостилничаря, която ме накара да подскоча: трябваше да платя половината сметка въпреки енергичните ми протести.

Този непоправим пияница беше и страшен скъперник, който обичаше да яде и пие на чужда сметка, в случая на моя, въпреки икономиите, които правеше от храната на борда и неизпълнението на обещанията преди тръгването ми от Венеция.

Доволен, че платих освен неговата сметка и тази на сина му, мечокът се приближи до мен с лисичата си усмивка и ме покани да слезем отново на сушата, за да закусим.

Не се въздържах и го пратих по дяволите. Разбрал, че няма да мине номерът му този път, той се запъти сам.

— На бягащия неприятел златни мостове! — промърморих една стара поговорка, слизайки в кабината, за да поставя в действие всяко средство, годно за унищожаването на големите ми неприятели — дървениците.

Много съм пътувал по време на моряшкия си живот и съм изпитал всякакви вълнения, необикновени и непонятни за този, който е навикнал да седи в дома си в някой цивилизован град.

Мисля, че се сблъсках с приключения, които нямат нищо общо с тези, които се натъкмяват от писателите, описващи пътешествия. Тъй че, изглежда, съм се спирал на особености, за които не е трябвало да държа сметка и които бих могъл лесно да забравя.

Но не. Приключенията от това мое първо пътуване никога няма да забравя. И вълненията, които изпитах на борда на онова корито, наречено „Само Италия“, бяха най-силните, които съм имал през целия си моряшки живот.

И ако един ден все пак се реших да изоставя компаса и кормилното колело, като казах сбогом на бурния моряшки живот и се отдадох на мирна писателска дейност, то това не стана от страх пред опасностите, а поради здравословни причини.

Опознах опасностите и всички лишения в авантюристичния живот на мореплавател, изпитах северните студове и тропическите горещини, срещнах се със зверове от всички области на земята и неведнъж почувствах миризмата на барута.

Обаче, признавам си чистосърдечно, първото ми пътуване, което стана на „Само Италия“, ми се струва и сега най-паметното. Това бе най-голямото ми приключение през живота. Бе пътуването, което изведнъж ме направи истински моряк.

Голетата, на която се бях качил, не плаваше на повече от няколко мили от адриатическия бряг, но това пътуване ми се стори много разнообразно и интересно.

Истина е, че когато се пътува с големи платноходи, които извършват дълги пътешествия, винаги накрая, преди да се стигне сушата, се чувства еднообразие.

Веднъж само брегът да изчезне от погледа ти и пред теб е само вода и небе, небе и вода, ако трябва да ги разменим, но това няма да донесе каквото и да е разнообразие.

Вярно е, че понякога някоя истинска буря може да наруши скуката, убиващото еднообразие, което властва на борда, но и тя се състои от небе, станало много облачно, и от вода, която се е развилняла.

А корабът, с който извърших първото си пътуване, спираше на всяка крачка, като по този начин ми позволяваше да видя земи, по които още не бях ходил, да срещам хора, които преди това никога не бях виждал.

Тъй като „Само Италия“ се движеше близо до бреговете, имах възможност да се възхищавам на най-различни гледки, които не бих могъл преди дори и да си представя.

Ето защо нямам право да се оплаквам от първоначалното си моряшко кръщение.