Емилио Салгари - Борба на борда

Твърде отегчен, при светлината на величествената луна, аз се върнах на борда на голетата, която бе опустяла. Седнах пред кормилното колело и започнах да съзерцавам града и залива. Нощта беше светла и свежа. Лек ветрец подухваше от изток и носеше животворни благоухания от градините на брега. Ветрецът свиреше по въжетата на голетата, като ми нашепваше някакви тайнствени думи. Под краката ми, в тихите води, плуваха риби, въртяха се и светеха ослепително поради фосфоресценцията от маслените петна, пръснати по повърхността на залива. Тази светлина беше такава, че можеше ясно да се различат дори и най-тъмните морски обитатели, които, подскачайки, попадаха в светлите фосфоресциращи ивици.

Обзе ме меланхолия. Спомних си отново онази, която толкова много обичах там, във Венеция, докато фанфарените звуци, идващи откъм терасите на града, и далечните стонове на морето се смесваха с въздишките на вечерния вятър.

Останах така, обзет от мисли и спомени, докато острият студ не ме откъсна от меланхолията ми.

Спуснах се в тъмната кабина, където въздухът бе спарен. Страшната горещина ме прикова на последното стъпало. Струваше ми се, че на борда се беше разразил някакъв пожар. Запалих лампата и приближих до леглото. Но каква бе изненадата ми, когато видях сред чаршафите ми да марширува цял легион отвратителни бели и черни дървеници, дребни и пълнички, които изпускаха нетърпима миризма. Останах като вцепенен пред тази гледка. А отблъскващите насекоми лазеха по чаршафите ми стремглаво нагоре-надолу, като че се намираха у дома си. Откъде бяха проникнали тук тези отвратителни животинки? Защо бяха нападнали леглото ми? Тогава се досетих, че бях изхвърлил сандъка с бисквитите, който се намираше под леглото ми, и че сега животинките, не намирайки може би с какво да се хранят, бяха нападнали леглото ми с надежда, че като заспя, ще могат да изсмучат кръвта ми.

Изплаших се и бях готов веднага да побягна. После ме обзе луд гняв и надвивайки отвращението, което ми вдъхваха тия отвратителни същества, скочих с лампата върху леглото. Най-малките дървеници избягаха от това нападение главоломно, но по-големите не се изплашиха, а само се спряха стъписани.

Започнах да ги удрям с все сила и в миг на гняв дори ги замачках с ръце — изпълних кабината със страхотна миризма. Като превърнах тези зверове в леш, а голяма част от тях търтиха в луд бяг, леглото ми беше освободено. Но все още не се осмелявах да си легна и избягах на палубата, решен да не позволявам на тия отвратителни животинки да пият кръвта ми.

В същото време към голетата се движеше облак от белезникава пара, гъст облак, който носеше със себе си болестните тежки миазми. Това ме принуди да се върна веднага в кабината и в леглото си, където дървениците отново бяха излезли на разходка.

Проклех мига, в който се бях качил на голетата. После не знам по какъв начин съм преодолял отвращението, което ми вдъхваха тези мръсни животинки, и се хвърлих в леглото със запалената лампа. Задушавах се, но независимо от това се завих презглава с чаршафа, за да се предпазя от допира на тази сган.

Пръхтейки като тюлен, целият в пот, задушаван и изплашен, след като разритах всички маси в кабината, за да отдалеча дървениците колкото може повече, аз се помъчих да заспя.

Но, за съжаление, това не ми се удаде. Толкова много ме отвращаваше присъствието на тия животинки. Малко да се раздвижа и да покажа ръцете си навън — и веднага трябваше да ги дръпна под чаршафа, защото напипвах лепкавото тяло на дървеница. Вдигах крак, ритах ги, за да не се приближават до мен. Търкалях се по леглото и се мъчех да дишам през чаршафите, които стягаха главата и тялото ми.

Малко по малко умората затвори очите ми. Заспах най-сетне и засънувах хилядите легиони дървеници, които смучеха кръвта ми.

Не зная колко време съм спал, но вероятно не много. Когато се събудих и вдигнах завивките — о, ужас! Увиснали по ръцете и краката ми, петдесетина от тия отвратителни животинки утоляваха глада си с моята кръв. Студена пот обля челото ми и аз скочих на крака, като виках и се отбранявах с все сила. Стори ми се, че сърцето ми престава да бие от ужас. Няма повече да описвам тревогите от останалата част на нощта, която прекарах отчасти на крака, отчасти в ожесточени сражения с нападателите ми.

Слънцето ме завари заспал, свит до един сандък току под стълбата, с лице, изкривено от ужаса, който бях изпитал. Всъщност не бях избягнал присъствието на тези зверове, най-страшните, които бях срещал през живота си.