Владимир Полянов - Слънцето угаснало

Здесь есть возможность читать онлайн «Владимир Полянов - Слънцето угаснало» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Жанр: Классическая проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Слънцето угаснало: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Слънцето угаснало»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Слънцето угаснало — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Слънцето угаснало», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

— Какви червеи?

— Не за въдица, разбира се.

На масата, заедно с художника, седяха още четири-пет души, все писатели и художници. Всички се смееха. Ведров, вече с побелели коси, позабравил изкуството си, но научил много от живота, беше винаги център сред посетителите на сладкарницата. Той беше пътувал от Йоническите острови до Гренландия, знаеше всички занаяти, от рибар до директор на музей, и можеше да говори върху всичко: за нерва на окото, за риболова във Финландия и за най-хубавия руски борш. Той говореше бавно, смееше се без глас и наблюдаваше събеседниците си с полуиронични очи, които издаваха намерението му повече да изучава хората, отколкото да ги забавлява.

Младенов седна с истинско удоволствие, но веднага се разкая. Ведров се обърна към него и като кимна към един млад художник, каза:

— Приятелчето разправя, че от сега всичко ще тръгне по мед и масло. Хаирсъзите са прогонени, дошли били чистите. А аз го питам, знае ли нещо за развъждането на червеите.

Младият художник всъщност не държеше много на думите си. Той ги беше чул от някого или ги беше прочел във вестниците. Но Андреев, който седеше до Ведрова, един блед поет с големи черни сенки под очите, с изсъхнали устни и дълги, кокалести пръсти като на смъртник, неочаквано се разсърди, сякаш беше лично засегнат.

— Изясни се! — извика той. — Кого ругаеш всъщност?

Ведров се усмихна.

— Ти мислиш, че ругая някого? Е, добре, успокой се, за бившия кмет не съм казал нито дума.

За поета разказваха, че по липса на друго приел от кмета на сваленото правителство синекура общински пазач. Това беше една весела история, която позволяваше на хората да се шегуват с Андреева, а много често и да го уязвяват. Поетът посрещаше всичко мълчаливо, мъчеше се да се усмихне, но усмивката му беше по-скоро болезнено, нервно трепване на устните и ноздрите. Никога той не беше обяснил защо се е подложил на това унижение и, може би, затова се мъчеше да посреща закачките спокойно. Но, ако хората избягваха да се занимават с него, това го правеха повече от състраданието, което вдъхваше болезнения и беден израз на поета. Ето защо лошата шега на Ведрова не се хареса. Намериха я неуместна и жестока. Всички погледнаха скритом Андреева. Той се мъчеше да се усмихне, но лицето му добиваше жалък, озъбен изглед. Все пак успя да каже:

— Кмета не бих позволил да се ругае. Аз му дължа благодарност.

Повече от сигурно бе, че той не изпитваше никакви признателни чувства към сваления кмет, но искаше да надделее с дързост обидното напомняне.

— Да — повтори той надуто, — и днес бих му писал за това.

Искаше да каже още нещо, но изведнъж го задуши нервен смях. В същия миг той се изправи, протегна ръка и с всички сили зашлеви Ведрова.

Лицето на стария художник пламна, но не от удара, а от гняв, който той, въпреки всичко, искаше да обуздае. Ведров беше здрав, не напусто бе теглил греблата на рибарски лодки, и ръцете му бяха жилави, а мускулите на врата — корави като на борец. С един удар немощният поет можеше да бъде смазан. Но силният беше добър и разумен. Макар и грубо, той протегна ръка и само принуди поета да седне, после сви устни, засмя се ядосано и каза:

— Ти си истинско говедо. По-рано бих те нарекъл подлец, но днес, въпреки всичко, ми хареса. Е добре, разбирам те, от беднотия, да не умреш от глад, прие обидното благодеяние на кмета. Със същото унижение обаче ти можеше да постигнеш повече. Защо не влезе в партията им? Затова си говедо. Човек трябва да бъде горещ или студен. Още повече — когато е писател. Какво ми плещите, че сега всичко щяло да тръгне по-добре. Как ви вървеше досега?

Той се обърна към компанията:

— Е, драги, аз говоря за всички. Кой може да каже, че досега не му е вървяло добре. На вас ви е все едно дали са хаирсъзите или новите. Определили ли сте се вие какви сте, за да ви върви с добрите или лошите. Воювате ли с някого? Вие чакате да падне манна от небето и дъвчете каквото падне.

Младенов удари леко бастуна си, погледна грижливо почистената си ръка и с ленива усмивка проговори:

— Като какви искаш ти да се определим. Да станем партизани! И да поведем борба! Срещу кметовете? Ах, какви смехории разправяш, мили Ведров.

Андреев стана и, без да погледне никого или да се сбогува, бързо напусна сладкарницата.

— По дяволите! — извика след него Ведров. — Той няма да се вести десет дена пред очите ни. Жално, но никой не му е крив. Та, какво казваш ти? — усмихна се с ироничните си очи към Младенова. — Не приемаш да се бориш с кметовете? Това е безделие, приятелю. Ако изобщо приемаш борбата, а избираш противника, безделие е, че се срамуваш да започнеш с кметовете.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Слънцето угаснало»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Слънцето угаснало» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


libcat.ru: книга без обложки
Джек Лондон
libcat.ru: книга без обложки
Владимир Полянов
libcat.ru: книга без обложки
Владимир Полянов
libcat.ru: книга без обложки
Владимир Полянов
libcat.ru: книга без обложки
Владимир Полянов
libcat.ru: книга без обложки
Владимир Полянов
libcat.ru: книга без обложки
Владимир Полянов
Агата Кристи - Зло под слънцето
Агата Кристи
Отзывы о книге «Слънцето угаснало»

Обсуждение, отзывы о книге «Слънцето угаснало» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x