Владимир Полянов - Слънцето угаснало

Десет дни живееше с тези мисли и през всичкото това време у нея зрееше убеждението, че няма изход и за нея всичко е свършено.

Тая вечер се престори, че взима успокоителните прахове и почака да си отиде лекарят. Изтръпнала, усещаше присъствието на Ася. Когато и той излезе, тя отвори очи, за да изпълни единственото, което още можеше да направи. Тя стоеше безпомощно отпуснала глава на възглавницата и плачеше. Беше ли решението най-доброто. За нея — да, нито миг не се поколеба. Но нямаше ли то да направи Ася по-нещастен? Стори ѝ се, че той би намерил утеха, ако му разправеше всичко, от начало докрай. Можеше ли тогава той да съжалява за една долна жена.

Тя намери сили да отвори нощната масичка, да извади листове и молив и започна да му пише. Сълзите я душаха. Тя спираше да се съвземе и започваше отново. Отначало му каза колко го е обичала, колко го обича и сега, после заговори за болестта му, която ѝ отнела неговите ласки, после за мрежата съблазни и мъки, в които бе изпаднала. Стигаше ли това? Не, не. И тя започна да хули себе си. Съобщи му за любовните писма, които получавала, за очакванията ѝ да дойде някой. И после — най-ужасното: за посещението на Здравева, за борбата ѝ с него и все пак… за възможността доброволно да му се отдаде.

Сълзите ѝ росяха листовете, но думите, с които хулеше себе си, бяха безжалостни. Нека само не се измъчва, мислеше тя и търсеше по-грозни думи за себе си.

Когато свърши, сложи писмото на масичката, още дълго лежа с поглед, впит в една точка на стаята. Сега тя чувстваше, че всичко е свършено.

Почти механично протегна ръка към нощната масичка, взе няколко праха от лекарството, погледна наново в оная точка на стаята, сякаш там стоеше някой, и бързо глътна праховете.

С твърдото желание да не се разкайва за изпуснатия случай за споразумение с Ася, а напротив, един път в живота си със страст да се хвърли в борба срещу него, Слав беше преценил правилно коя нужда бе принудила Струмски да го вика на споразумение. Беше ясно, Струмски сам или заедно с приятели бяха възприели идеята за някакви действия, които, след осуетяването на споразумението, щяха да бъдат насочени срещу интересите на журналиста. Той започна да следи и научи много скоро за някои срещи на Ася. От различни хора чу думи, които говорел за политическото положение. Веднъж тръгнал по следите, Слав попадна на явни белези, че между бойците на последния преврат, останали неизвестни и необлагодетелствани от властта, се образуваше течение начело с Ася, което днеска без значение, но утре можеше бързо да развали всички сметки на техните противници.

Доловил някои по-точни сведения, той ги съобщи на Здравева и остана учуден от държанието му. Колкото пъти ставаше дума за Ася, Здравев винаги се държеше благосклонно, но при последния разговор той побесня само като се спомена името. Беше явно, че и той е дочул нещо за кроежите му или имаше някаква друга причина да го мрази. Той дори не се вслуша в донесенията на журналиста, а сам започна да говори за някакви „опасни типове“, между които сложи на първо място Струмски. Слав си спомни, че убийството на Загорова се предхождаше от подобни изявления на Здравева и се помъчи да бъде въздържан. Същевременно любопитството му нямаше граници. Какво знаеше Здравев? Защо той изведнъж бе изменил мнението си за Ася? Въпросите му оставаха без отговори. Здравев беснееше без да се изясни. Прикриваше под различни формули обвиненията си срещу Струмски, но личеше, че го засягаше нещо лично. Дали Здравев не бе се опитвал да се споразумява с Ася и е бил отхвърлен. Самата мисъл за едно споразумение между Здравева и Ася без негово знание, особено след като той окончателно скъса със зетя си, изплаши журналиста. И така, колебаещ се между две предположения, той реши да дълбае бездната между двамата, което за него беше най-изгодно. Той усили бдителността си, усили и срещите със със Здравев.

Тая вечер, към десет часа той наближаваше дома на Здравева, когато видя, че от къщата излезе Ася. Журналистът се прикри в тъмнината и проследи с поглед зетя си. Къде можеше да отива той по това време?

Тръгна внимателно след отдалечаващата се фигура. Ася бързаше с неспокойните крачки на закъснял. Това още повече дразнеше любопитството на журналиста. Каква можеше да бъде тая среща към десет часа вечерта? Не е ли това нов случай от подозрителни посещения. Нищо не можеше да разубеди журналиста, че Ася не подготвя нещо опасно. При друг политически момент журналистът би съумял хубаво да се посмее на всички кроежи на инвалиди като Ася. Точно през тия дни не можеше да се смее. Той се страхуваше, че и камъче може да прекатури колата.